Update

Лъчко.net вече се хоства на различно място и тези от вас, които ме следят по RSS-a ще трябва да си го обновят (този идва от luchko.wordpress.com).

Дизайна му замина на кино, но ще го оправя скоро, сега работя по по-важни неща.

Извинявам се за причинените неудобства ;-)

On

Разгеле.

В крайна сметка си дойдох до България за да оправя компютъра. Обаче освен, че съм карък съм и идиот – не съм запазил касовата бележка и съответно гаранционната карта става ненужна хартийка. Дубликат не можах да извадя защото… абе много е сложно. Платих всичко – диагностика, труд и дъно. Тоест както винаги бях прав – дъното беше проблема. Дало е някакъв странен дефект, от сервиза казаха че е просто лош късмет, не по моя вина. Аз казах “не думай…”.

Получи се тъпо, защото щеше да ми стъпи малко по-евтино да платя тук да го оправят. Все пак прибирането ми се отрази добре, научих някои неща за себе си, направих си разни равносметки.

• Дълго се чудех дали съм страхливец, че избягах от проблемите, които имах в България и дали пък не трябваше всъщност просто отново да се изправя срещу тях. Сега вече наистина проумях – проблемите не бяха и не са мои. Те са на едни други хора. А не върви да се правя на синя каска още Х години.
• Казвам “големи хора сте, оправяйте се”  все по-често и ми е все по-леко.
• Станал съм по-циничен и повече непукист.
• Говоря твърде много, често се оплаквам твърде много. Май обаче просто ситуацията беше такава, защото няколко пъти познати ми зададоха редовния въпрос “похвали се с нещо?”. Първите няколко пъти заичах, след това се научих да казвам “ми няма с какво, нали знаеш, ежедневие…” Това е и една от причините да не видя всеки който исках да видя – пушеше ми главата и не ми беше до много срещи. Другата причина е, че в София бях само делнични дни и не исках да притеснявам повече хора от тези които така или иначе притесних, пък макар и с обаждане.
• Избухнах за първи път от над две години насам. Този път материалните щети са по-малки от предишния.
• Вече вторга поредна година се прибирам и ми казват, че съм отслабнал. Дали заради това, дали заради нещо друго, но бръчките по лицето ми вече си личат немалко… Онези които ме познават, знаят че като се усмихна положението е кошмарно сбръчкано (верно, не познавам май човек с усмивка като моята)… сигурно трябва по-малко да се смея. Инак след малко години:

Но не толкова миличък и сладичък и доста по-рошав.

Поне нарцисизма не ми е черта, даже е много далеч от мене.

• Все още благодаря на Огненото момиче, че съществува. Не въпреки, а точно защото ме поопърли – напомни ми какво е да се поядосам заради мацка… аз и това даже бях забравил. Даже точно това май ми се отрази по-добре от хубавите моменти. Наречете ме както щете, но шантавите чешити жени някак ме привличат – нещо като Крокодила и неговото дебъгване на девойки. А мадами тип “огън и пламък” ми харесват защото ролята на звероукроител (си мисля че) ми приляга (вероятно защото още съм малък и глупав или защото луд умора нема или… абе, все едно).
• Нещо друго на тема жени – все още не мога да намеря баланса между “свестен, разбран тип” и “мекотело/мъж под чехъл”. Предполгам, че си идва с опита.
• Лошият късмет си е лош късмет, но трябва да положа повече усилия да се предпазвам от самия себе си. Други врагове нямам.
• За първи път гледах Big Brother. Почувствах се особено интелигентен и ми се вдигна самочувствието.
• След почти месец непрестанно около хора се изморих. Сега ми е добре сам в стаята с компютъра. Станал съм още по-темерутест?

Останалото си е само за мен.

Накрая нещо, което съм твърде голямо дърво за да изрека очи в очи: обичам ви, приятели. На пръстите ми се броите, но вие ме дърпате назад към България по-силно от която и да е жена, от който и да е член на семейството, от хубавата природа и т.н. Останалото си го знаете.

Off, update 1

Така… ъпдейт за ситуацията с компютъра, че ме заринахте с писма.

Уточнявам, че проклетото нещо буутва за около 5-10 секунди и спира. Няма гонг, няма монг, не светва даже (освен лампичката отпред). Гълта инсталационния диск и пак си спира без значение какви клавишни комбинации пробвам. Сега не мога да извадя диска.

 Днес ходих в един Епълски магазин, от там казаха, че искат 71 паунда само да го погледнат което отнема около седмица-две. С колегата пробвахме да сложиме неговата (оригинална) памет – същата работа, съответно доколкото имам познания проблема трябва да е по дъното – не виждам какво друго ще е.

 А от Епълския магазин казаха че за смяна на дъно ще ми вземат… 500-600 паунда. По-щастлив никога не съм бил просто.

Сега обмислям два варианта – първия е да се прибера по спешност сега през април (така и така имам две седмици ваканция) и да го дам на поправка, че поне ми е в гаранция. Тук искам да попитам всеки който се е сблъсквал със сервизи на Епъл да сподели опит – колко време им отнема, колко са кадърни и т.н. Ако имате приятели с такъв опит – насочете ги към мен.

Другия вариант е да взема нов Макбуук Про на изплащане, до август някак си да си дойда, да оставя сегашния на поправка и полсе да го продам.

Stena. Trqbwalo da sum jiwql w UK pone 3 godini za da mi pusnat na izplashtane.

(А днес най-сетне взех разрешително за работа… от мен да знаете – светлината в тунела *винаги* е влак…)

Off

Tazi sutrin se subudih s nerabotesht laptop. Startira i.. spira. Diska raboti, muchi se da zawurti CD i dotam. Ekrana dori ne swetwa.

Probwah da s edna edna plochka RAM, menih gi, prawih chalumi – nishto. Samo pishti ot wreme na wreme che nqma pamet. Edwa li i dwata chipa sa stanali problemni ednowremenno, no shte probwam s RAM-ta na edin kolega, koqto e doshla s negowiq Macbook po-kusno dnes ili utre, puk da widim… Struwa si opita, no weroqtno e problem po dunoto.

Chuwal sum razni istorii za Apple kak wzimat kamara pari i iskat 3 sedmici samo za da kajat kakuw e problema.. a garanciqta mi waji samo w Bulgaria.  Towa e edinstweniq mi kompiutur i dori da ne bqh pristrasten kum nego i internet, pak polowinata mi jiwot zawisi ot tiq dwete – uniwersitet, priqteli, rabota.

Ne znam kakwo da prawq… Minah prez ebahti koshmarite poslednite 2 meseca, sega i towa…

Anyway, towa shte e prichinata da ne me wijdate online chesto w sledwashtite.. dni, nadqwam se. W naj-loshiq sluchai – mesec+, shtoto sum bez nikakwi pari i nqma kak da go dam na remont. Otdelno che tochno sega mi trqbwat za depoziti i naemi shtoto trqbwa da smenqm jilishteto w kraq na mai.

I psuwam li, psuwam…

Happiness

Едни щастливи българи…

Едно щастливо и богато кученце…

А скоро и един щастлив мъж.

Идилия.