Posts Tagged ‘Art’

Refuse, Resist

January 31, 2010

За да успее човек в нещо първо трябва да се провали. Това е най-добре изглеждащия ми провал до момента в пътя наречен “уча се да рисувам прилично”.

Самата картина:

(e цъкни на нея де!)

Осъзнах колко сериозно съм се спънал след като имах превилегията да получа коментар от един много добър илюстратор – Стерлинг Хъндли.

Не ми се превежда за това ето направо историята на английски.

Аз обяснявам:

Well, I’m coming from a post-communist country, Bulgaria. Even though I was born in 1989, the year democracy came I can still clearly see what communism has done to my country and humanity in general. I like reading about the topic and there are some quite horrible consequences from the existence of the USSR itself.
I was provoked by the fact that the daughter of a communist and a murderer (who brutally killed one of Bulgaria’s greatest 20 century artists) – Irina Bokova was elected a Director-General of UNESCO because the Bulgarian president (also an “ex” communist) lobbied for her.
I was also provoked by the fact that today you can get arrested if you have a t-shirt with a swastika on it, but you can easily wear a t-shirt with Che Guevara or the USSR flag on it (and a lot of people do, unfortunately). People think of nazism as something worse compared to communism which is simply not true. Stalin actually killed more people than Hitler ever did (simply google “holodomor” just to get an idea), the first political mass murder was done by Lenin and friends, I can go on and on. So both regimes have very similar philosophies (they were actually allies for a few years before and during WWII) and are equally evil – thats what i’m trying to say.
The main symbol is the uniform the girl is wearing – in both Nazi Germany and communist countries the students had the same uniforms – white shirt, black skirt and a red tie.

И отговора на Стерлинг:

I’ve been busy with a number of things, but I wanted to reply to your work. One thing that we try to be on this site is candid, especially when someone posts work in the Critique forum. Please understand that my explanation comes from a place of trying to help you improve.

I personally believe that the way an image is painted, that is the technical application of medium, drawing, etc. serves a greater master- the message that it is trying to convey. This is especially true when the intent is communication of an idea, which is the case in your painting.

My visceral reaction to the work is to be offended . Reading your statement, you are clearly very moved by your rejection of Communism, its benefactors, and the affect that it has had on Germany and the Soviet Union. You have an immense amount to get across to your viewer, and it doesn’t seem to align with the way that you have depicted it.

I often find that the connection of disparate things can be bridged with a symbol. In this case, that common denominator is the uniform, as a symbol of conformity. In your problem solving, this is a good starting point. The fatal flaw in the staging and ideation behind this work, that would trump even a technically flawless painting, is in your depiction of the young girl in an overtly sexual pose.

First, A school girl references innocence, and certainly applies to a certain age of a child. This is very dangerous territory indeed.
Secondly, is the fact that this sexual act is self initiated, which is contrary to your message of force.
Third, less is more- I would encourage that you think in terms of indoctrination of a child into an ideology, the grouping of children, the loss of individual identity, or similar. This would be a more benign method of broaching a difficult topic, and ultimately would have a more sustained, more intense affect on a much broader audience than a painting that shocks, and immediately loses any chance of more intelligible scrutiny.

I’m sorry if my reaction is harsh. This would be my reaction to the painting if I was speaking directly to a friend. I look forward to seeing your growth from here.


Well, what can I say..
The idea came to me so quickly and I didn’t think it through – I just started painting. Which sometimes I guess is not a bad thing, but when one wants to express something deep and want to make people think – I guess that well, thinking is a requirement

You really don’t have to apologize – the feedback is incredibly valuable to me. It showed me that I’m still immature, because I actually enjoyed seeing people getting “shocked” when looking at the flags and the masturbating girl (not suprisingly a lot of people think of masturbation as something that’s not to be exhibited in any way). But then again, I didn’t really provoke much thinking in the viewers about the main point of the painting. They just got confused.

So anyway, thank you very very much. I’ll probably add some more touches to the thing, call it finished and then years later will lough at it
I learned *a lot* on the technical side while painting it so it wasn’t a (complete) waste of time anyway.

Първата стъпка към това да пораснеш е да осъзнаеш колко си непораснал. Надявам се.

Сега за домашно – скици и брейнсторминг до безкрай за да намеря по-подходящ начин да изобразя идеята си.


Благодарая на Пейо за коментарите в първите дни на рисунката, които бяха още през октомври.


В главата ми имаше аргумент, че чрез мастурбацията мацката “цапа” знамената и съответно идеите които те символизират. Но след спорове със себе си и разговори с приятели стигнах до извода че всъщност това не е така. Женската мастурбация в никоя култура не се гледа като на нещо което, хм, цапа. Мастурбацията при мъжете е друго нещо, защото еакулацията е много по-силно изразена визуално. Но всъщност излиза че дори да нарисувам мъж който се празни върху знамена пак няма да има ефект, просто защото спермата в главите на хората е нещо което създава живот, нещо… “продуктивно”. Дори в западната култура. За това и гаджето ви по-скоро ще се навие да свършите върху нея отколкото да се изпишкате върху нея – едното е нещо което дава живот, другото е боклук.

(това със сигурност е един от малкото текстове писани някога които започват с размисли върху политически идеологии и приключват с разсъждения върху мастурбацията и как хората гледат на спермата и урината)




January 20, 2010

Опитът и поемането на рисковете предшестват подходящите възможности. Тези възможности насърчават духовния растеж, познанието и увереността. Увереност е поемането на отговорност за твоите собствени действия, знаейки че интегритета на решенията ти ще изкристализира личното ти виждане за естетиката в живота.
Всичко в живота се свежда до избори.

“Искам ли да стоя ред телевизора за да избягам от монотоността на всекидневието?”
“Колко дълго трябва да стоя на това парти, говорейки за все същите стари неща нощ след нощ?”
“Мразя си работата, мразя шефа си, трябва да правя нещо друго с живота си, но не точно сега.”
“Ще свърша това утре, сега ми е скучно и не съм в настроение.”

Горните изречения са примери за възможни избори и решения. Всеки изпитва такива пасивни чувства. Аз също ги изпитвах и казвах същите думи.
През 1995, двадесет и пет годишен, най-сетне си седнах на задника, върнах се към колежа и започнах да поемам отговорност за собствените си действия, бъдеще и за себе си. Не се случи за един ден. Не се случи за две години. Промяната идва с волята да приемаш нови идеи, различни мнения и да поддържаш съзнанието си свободно и отворено към безкрайно многото възможности които се откриват пред хората, готови да поемат рискове. Да вярваш в това което правиш и да правиш това което искаш създава възможности и изгражда типа ум, готов за тях.

Правим каквото се налага за да постигнем целите.  Твърде лесно е да се откажеш веднага, всичко което си струва изисква време, търпение и отворено съзнание. Животът не е съвършен и със сигурност ще имаш лоши моменти – това е част от него. Какво разделя успелите хора от онези които все още сервират по кафенетата (минал съм през това) е вярата в онова, което правят. Докато си верен на себе си и вярваш в нещото, което правиш ще успееш в живота. Парите идват и си отиват – не са важни; разбира се, трябва да се нахраниш, но колко хора могат честно да кажат че работят нещото което обичат всеки ден и се прехранват с него? Предполагам, това искам да кажа е: недей да мислиш твърде много за пари, не копирай някой друг само и само да изкараш бързи мангизи. Прави каквото ТИ правиш и паритев крайна сметка ще дойдат. Освен това ще се уважаваш като личност и няма да съжаляваш че някога си повярвал в себе си.
Аз работя всеки ден, от понеделник до понеделник поне по дванайсет часа. Рисувам всеки ден, някой път по два-три часа, някой път повече. И съм в момент в който работя основно върху лични неща и се фокусирам върху изучаването на занаята на татуирането. Тъкмо си взех почивка от преподаването – нещо, което правих през последните осем години.

От септември 1997 до сега (01.01.08) съм направил над деветстотин завършени картини и илюстрации. Правя журнал на всяка една за да следя накъде отивам. Преглеждам тези журнали често и има един тон картини които са просто лоши. Чрез вглеждането в най-лошите си неща  виждам проблемите си, така не повтарям същите грешки и лоши решения, които съм направил в миналото. Всичко се свежда до това човек да се учи сам от себе си и да слуша най-яростния си критик. Аз също имам някои приятели и колеги на които често показвам незавършените си неща – за обратна връзка, коментари и критика. Много пъти се е случвало да не съм съгласен с тях или просто да имаме различни вкусове, но вярвам на преценката им и в това че се опитват да помогнат. Пък може и да видят нещо недогледано от мен, някоя преработена част.

Понякога конкретна картина е кошмарно трудна. В такива ситуации се отдели от нея, върви далеч от платното, върни се на следващия ден. Погледни работата с нови очи, в свежа перспектива – това е едно от нещата които трябва да правиш за да постигнеш най-добрия резултат. И със всяка картина трябва да се опитваш да я направиш възможно най-добра.  Това е предизвикателство и никога, никога няма да има победител през цялото време. Трябва да осъзнаеш този факт.

Трябва да приемеш и че ти си диригента на своята работа и своя личен успех. И че трябва да си в контрол.

Поразхвърляни, но вдъхновяващи ме мисли от големия Шон Барбър.

Мисля, че горното се отнася до всички не само художниците. Дори в последната част на текста.

Лошия превод е мой.

Beauty In The Forest

November 20, 2008

Лиценз: Creative Commons Attribution 3.0


Това го започнах през февруари, но много пъти го променях и спирах да го работя. Като идвах към Дания беше в почти завършена фаза, трябваха ми само две-три мързеливи нощи, за да го завърша. Всичко е чист вектор, точка-по-точка-по-точка. Хората казват, бил съм луд…

Ще се радвам да чуя коментарите ви.


November 15, 2008

За тези, които все пак очакваха да се върна в България за празниците – не, няма да се връщам. Още като тръгвах го бях решил (за това и взех еднопосочен билет). За това пък приятелката ми ще дойде през декември и ще прекараме ~2 прекрасни седмици.


Музиката носи приятелство. Съвсем буквално в моя случай. Един от преподавателите ми – Андреас е металист. В началото на септември попаднах на едни малки брошурки в най-големия музикален магазин тук за release party на новия албум на Metallica. Случайно реших на другия ден да му покажа флайъра, та а ако иска да иде да си купи албума, а той направо предложи да си чукнем среща и да идем заедно. Не само купихме албума, но ми показа и ателието си (той е художник) и се спреателихме.

Помага ми много и е един от най-страхотните хора, които познавам.


Имахе проект да направим плакат против носенето на истинска животинска кожа/козина. Почувствах се странно предвид, че бях с моя кожен, телешки шлифер, но какво пък. Дойдоха ми идеи и някак се случи, че си намерих професионален модел за разголени снимки – приятелка на Андреас. Направихме сесия в студиото в университета, след това прекарахме почти целия ден заедно. Не разбирам много от суеверия, но пък съм сигурен, че е на хубаво първото момиче, което стъпва в квартирата ми да е модел :-)

Резултата разбира се няма почти нищо общо с първоначалната ми идея, но пък хората го харесват.

Anti-Fur Poster

Лиценза е the Creative Commons Attribution-No Derivative Works 2.5

Ако някой иска да принтира плаката (оригинала е A1) или по-голям размер на картинката – email me.


Вече имам таблет. Скоро очаквайте резултати.


Някак странно, но винаги съм искал да посетя Скандинавия и някак съм чувствал това място близко до себе си. Сега като съм тук някак все едно съм си “у дома”… Оказа се, не съм единствения – един скулптор, с когото се запознах скоро каза, че скоро ходил в Тибет се почувствал повече “у дома” от колкото в Германия или Дания (той е наполовина немец наполовина датчанин).

Inkscape 0.46

March 26, 2008

След месеци и месеци разработка излезе версия 0.46 на любимия ми векторен редактор Inkscape! Добавени са тонове и тонове нови възможности коя от коя по-хубави, изчистени са стотици бъгове и има особени подобрения в бързодействието.

Честито и приятно драскане!