Posts Tagged ‘Emotion’

Grr

February 14, 2010

01:41 сутринта на 14.02 и вече се започна с простотията. Обикновено просто игнорирам, сега (не знам защо, така ми идва) ще отвърна:

Заврете си шибаните сърчица, меченца, пчелички, сърнички, копидончета, стрелички, валентинки, чашки, бутилки и трифонзарезанки, барабар с техните пародии отзад. Или на друго място, където каквато и да е пенетрация ви се струва недопустима. Всяка година едно и също, не ви ли дотегна?

(не, не съм самотен и сдухан и да, имам си друга работа)

(май за първи път така си изливам душата в блога)

Advertisements

Опора

October 20, 2008

От както се помня всички мои близки и не толкова хора – приятели и семейство разчитат на мен. Аз съм опората. Рамото ми е било мокро от сълзи стотици пъти от десетки различни човека. По всякакви поводи. Дори когато мен ме е боляло много повече от човека на рамото ми аз съм бил твърдия, коравия, аз съм бил опората.

На 18 за период от няколко месеца аз издържах семейството си почти цялостно. Когато дядо ми береше душа всички гледаха към мен за финансовата част на погребението, което така и не се състоя. Когато сестра ми, пет години по-голяма от мен влезе в университет аз и платих първия семестър. Една камара приятели съм подпомагал по различни поводи с различни суми. И пак аз бях опората.

Поемал съм огромни емоционални товари на плещите си. Бил съм кошче за душевни отпадъци на всички. По желание – защото аз съм опората, аз съм стабилния и човека, на който може да се разчита. Винаги и за всичко. Без значение кавкво ми е било.

Това никога не ми е пречило. И все още не ми пречи. Всичко това продължава – все още имам сълзи по рамото си, гледам сълзи, идващи от нечия web камера или ги слушам по телефона. Все още няма как да започна аз да се оплаквам или да хленча/цивря. Мога само да подкрепям останалите и да съм им опора. Ако аз рухна – рухват всички. Или поне няколко човека, които не трябва да рухват при никои положения. Не мога да го позволя.

Просто… Толкова е нестабилно всичко в момента. Ако съм стълб, то в момента не съм забит в асвалт, а в плаващи пясъци. Клатушкам се доста сериозно, губя се. Колебая се за много неща. Допускам фундаментални или не толкова грешки в следствие на всичко това.

И ето ме сега… 6:30 сутринта, цяла нощ не мигнах. Нямам проблеми със съня, а със заспиването… От 2-3 седмици насам.Толкова много неща, за които да мисля и всички са толкова навързани… Плетеница с възли от проблеми. Няма кой да се справи със всичко това заради мен, а и не искам. Нямам отдушник, но като се замисля май никога не съм имал някакъв конкретен – нито плача, нито се напивам, нито бия  случайни хора. :-)

Знам, че аз трябва да направя от плаващия пясък бетон, знам и че ще успея. Но… Отнема време и може би отново ще има невинни жертви по пътя. А наскоро някой беше писал, че за да се намериш трябва първо да се изгубиш… И било полезно… Хм.

21.02.2008

February 21, 2008

В събота ще се видим на BlogCamp. Със сигурност ще закъснея, тъй като пристигам на централна гара в 9:35, а събитието започва в 10:00, но ще съм там поне за 3-4 часа. Вечерта също ще дойда на биричка, поне по план. Може би дори с женска компания.

***

Днес си взех нов телефон – Nokia 6120 Classic. Много ми харесва, само дето час след като го купих разбрах, че временно са му спрели обновленията на фърмуеър-а. Но при мен нищо не върви плавно и без каръщина, свикнал съм. Дано скоро пуснат хубав ъптейд, има какво да се желае.

***

Толкова малко остава докато завърша… И колкото по-малко остава толкова по-зле ми става и нямам желание. Наблягам само на английски и малко БЕЛ, което, уви – не е достатъчно. Ще издрапам все някак…

***

Докато до преди време нямах личен живот, то сега нямам думи за него. Всичко върви наопъки, странно, непредсказуемо, в неизвестност и ту ми е супер хубаво, ту ми идва да крещя, коля, троша и подобни красиви неща. Реших просто да се оставя по течението – без излишно задълбаване, без излишни емоции, без много мислене. Пък каквото стане…

Зависимости

February 6, 2008

Някога един човек се оженил. С много трудности – още в началото едва свалил девойката, родителите и от двете страни били против, нямали пари и какво ли не. И двамата обаче се обичали, намирали щастие в кошмарната каша от тъга, злоба и всички останали заобикалящи ги отрицателни емоции и искали да имат дете. Или деца. По някаква причина обаче не можели и опитите им продължили седем години. Жената точно забременяла и след няколко месеца я блъснала кола. Тя починала, а заедно с нея и нероденото им дете.

Едва ли много хора на този свят наистина знаят и могат да си представят как се е чувствал този човек.

Историята е истинска. А човекът – все още жив. Въпреки мъката. Защо е жив? Защото все още търси щастието и има за какво да живее. Или поне се опитва да намери за какво. А щастието, макар и мигновено или поне непостоянно е нещото, което зависи само от човека; от индивидуалната личност. Кой както си уреди живота. За разлика от нещастието – неочаквана или дори очаквана смърт, несподелена любов, съкращение и прочие, прочие примери.

Макар да е истина, че каквото (лошо) си направи сам човек никой друг не може да му го направи…

Вярвам в това.

Given

February 4, 2008

I swear I’ve given, I’ve given you all I can…

Се пееше в една песен.

И винаги давам всичко от себе си.

На нея.

И никога не е достатъчно.

И винаги има друг.

Писна ми.

За кой ли път ми писва.

Не се отказвам.

Тъп, но упорит.

Точка.