Posts Tagged ‘Her’

Mannix

April 1, 2009

Да говориш на жени за Linux (или която и да е друга операционна система) е равностойно на самоубийство. Казвам го от личен опит (да, толкова съм зле в първите си крачки към тях (не системите, жените)).

Все пак, обаче вече втора мацка мигрира (от части) по моя вина.

Йе.

21.02.2008

February 21, 2008

В събота ще се видим на BlogCamp. Със сигурност ще закъснея, тъй като пристигам на централна гара в 9:35, а събитието започва в 10:00, но ще съм там поне за 3-4 часа. Вечерта също ще дойда на биричка, поне по план. Може би дори с женска компания.

***

Днес си взех нов телефон – Nokia 6120 Classic. Много ми харесва, само дето час след като го купих разбрах, че временно са му спрели обновленията на фърмуеър-а. Но при мен нищо не върви плавно и без каръщина, свикнал съм. Дано скоро пуснат хубав ъптейд, има какво да се желае.

***

Толкова малко остава докато завърша… И колкото по-малко остава толкова по-зле ми става и нямам желание. Наблягам само на английски и малко БЕЛ, което, уви – не е достатъчно. Ще издрапам все някак…

***

Докато до преди време нямах личен живот, то сега нямам думи за него. Всичко върви наопъки, странно, непредсказуемо, в неизвестност и ту ми е супер хубаво, ту ми идва да крещя, коля, троша и подобни красиви неща. Реших просто да се оставя по течението – без излишно задълбаване, без излишни емоции, без много мислене. Пък каквото стане…

Given

February 4, 2008

I swear I’ve given, I’ve given you all I can…

Се пееше в една песен.

И винаги давам всичко от себе си.

На нея.

И никога не е достатъчно.

И винаги има друг.

Писна ми.

За кой ли път ми писва.

Не се отказвам.

Тъп, но упорит.

Точка.

Nightly

January 27, 2008

Беше късно през нощта. Бяха прекарали поредната хубава вечер, през която и двамата се гледаха с изкрящ поглед. Лежаха изморени и здраво прегърнати вече повече от час. Той леко трепереше, а стомаха му се бе свил. Беше го страх. Отново. Този път преодоля страха си и понечи да я целуне. Тя се дръпна. Не се погледнаха. Просто се прегърнаха отново.

След малко си казаха нещо. Той се надвеси леко над нея за да се виждат.

– Псувам се заради това.

– Защо?

– Защото колкото повече отказваш толкова повече се настървявам и продължавам. Отново ще опитвам, знам го. Когато моментът е по-подходящ, когато не си толкова объркана… Загубена е битката, но не е загубена войната. Все воювам и аз… Но не мисля, че мога да се откажа. Важна си за мен. А ти искаш ли го? Искаш ли да спра?

– Не.

Продължиха да се гледат известно време и отново се гушнаха силно.

Пияна

January 2, 2008

Изненадващо. Кратък, но пък приятен разговор с бившата ми приятелка…

Аз: Видях те на DVD-то на Manowar (или поне частта, която имам), та се сетих за тебе. Честита нова година и всичко най-хубаво ти пожелавам.
Тя: hahahha dobre 4e sa te da se setim edin za drug nali ;)
Тя: i na teb
Тя: dvoino ;) (hug)

Аз:  :-)
Аз: ти гледа ли видеото?
Тя: o6te ne… :) 4akam originalnoto piratsko :P
Тя: ti pyk kyde si me vidql
Тя: ili samo se byzzzz

Аз: ми аз имам 60 минути видео от концерта
Аз: на Fighting The World те дават в близък план – гледаш лошо и пееш :Р
Тя: olelel zadryj…
Тя: hahahahha
Тя: serioznooo :D
Тя: mn dobro

Аз:  мхм
Тя: (rock)
Аз: ;-)
Аз: aз те виждах през цялото време
Аз: е, почти
Аз: е. като бяхме там де :-)

Излъгах. Сещам се за нея доста често, гледам й снимките доста често. Но ако й го кажа няма да разбере. Или поне не правилно. Или поне така си мисля.

До тук всичко е прекрасно, аз се радвам, че най-сетне говорим като нормални хора, при това е весело. За добро или за лошо обаче…

Тя: otivam da svalq snega ot sebesi… da se izkypq
Тя: iii… da iztrezneq
Тя: i otivam da piq
Тя: ai si prikazvame
Тя: ama…
Тя: ne sega :p
Аз: ами, добре
Тя: seriozno… ai :P
Тя: Чао
Аз: ок.. приятно.. там, каквото :-)
Аз: … до.

Уви, подозирам, че когато е трезвена няма да е толкова щастлива да говори с мен. Положителното обаче е, че когато хората са пияни трудно лъжат, трудно имат някакъв вид задръжки и си показват баш истинските чувства. Поне в общия случай. Съответно не съм й чак толкова неприятен, колкото показваше, че съм й след като се разделихме.

Тя е единственото нещо, за което наистина съжалявам, че съм губил. Единствените ми постъпки и думи, за които истински съжалявам вече повече от година и половина и едва ли някога ще си простя са извършени и казани точно пред нея. За мен ще значи много, ако си оправим отношенията – чисто приятелските такива. Други не искам.

Имам нужда от цигара…