Posts Tagged ‘Daily’

In your country

February 8, 2010

Вечер. Прибирам се и се заговарям с охраната пред входа на общежитието. На няколко метра от нас някой е изхвърлил камара спагети и разни други манджи през прозореца. Той поклаща глава и отчаяно-възмутено констатира:

I bet people don’t do that in your country…

Колко си приличат хората всъщност.

Advertisements

Tobacco stuff

January 27, 2010

(разхвърляни мисли, неподреден текст)

Пуша.

Проблем 1: Осъзнах, че съм почти на двайсет и една и пуша от почти девет години. Редовно, по кутия на ден, в разни периоди през годините – и по две. Само на мен ли ми звучи стряскащо?

Проблем 2: Тук цигарите са скъпи. Много. Толкова, че докато бях в Дания цигарите ми се струваха евтини и си пушех като пич. В това кралство цената за десет цигари Pall Mall е 2.30 паунда (малко над 5 лв).

Осъзнавам физическата вреда от пушенето на цигари.  Знам от първа ръка до какво води пушенето – единия ми дядо е починал от рак на белия дроб. Последните си дни не е можел да разпознае и собствените си деца и съвсем буквално е полудял (общо взето рака прецаква белите дробове което води до по-малко кислород при мозъка и той директно си блокира плюс невероятните болки които е изпитвал). Бил съм на три и не помня но погледите и тембъра на на майка ми и баба ми докато ми разказват за дядо са достатъчни. И все пак винаги съм приемал всичко това по-скоро като цена която плащам за удоволствието. А то всяко удоволствие се заплаща така или иначе. Което води до…

Проблем 3: Харесва ми да пуша. Харесва ми бе, хубаво ми е. Особено след като не съм пушил няколко часа. Или след хранене. Или рано сутрин с кафето.

Много е трудно да спреш да правиш нещо което ти харесва (представете си какво им е на болните от СПИН, примерно – ако правиш секс с някого е доста вероятно да го отвъдиш и него, но пък… да спреш да правиш секс въобще – доста кофти). Тук не става дума за воля и инат – и от двете имам по много и съм го доказвал многократно (пък макар понякога само пред себе си). Става дума че като ми харесва нещо го правя. Ако не ми харесваше да пуша отдавна да съм спрял.

Обаче…

Нямам пари да се оригна, тръгнал съм да пуша…

Много други неща ми харесват.

Парите които давам за цигари ми трябват за други неща.

Та…

(Пишейки това нещо в мене ме дърпа назад и ми казва “я стига глупости, жмули си цигарите”. И много ми се иска да послушам този глас, но поне понякога опитвам да съм прагматичен.)

Последните 40-50 дни се оказаха едни от най-хубавите в живота ми. Не за друго, ами просто никога преди не съм бил толкова надъхан, мотивиран,  толкова вътрешно вдъхновен, толкова креативен. Имам си причини, нито една от тях изненадващо (за мен) не е от женски пол. След не твърде дълго време сигурно ще пиша по-подробно.

Съответно се опитвам (успешно!) да рисувам повече (няма да наричам нещата си изкуство все още) а за това си трябват немалко пари (особено като намесим акрилни и най-вече маслени бои си трябват направо много). И една друга цел която съм си поставил е да чета повече книги (вдъхновен от нашия любим Крокодил (който е абсолютна машина, btw). Не съм фен на библиотеките, а и искам да си изградя собствена солидна. Което също не е никак евтино начинание. Книгите които купувам  досега са все от 10 паунда на горе, а като ускоря темпото на изчитане и купувам още и още (има тонове неща които искам да изчета) ще похарча много пари за книги.

Решението:

Ще се преклещя сам – ще похарча повечето си пари за книги и материали колкото да ми останат само за храна. Така избора ми ще е горе-долу “оцелей физически или пуши”.

Снощи реших да не си купувам цигари – съвсем спонтанно, просто “да видим какво ще стане”. Днес по обяд ми минаваха разни зловещи мисли през главата и в крайна сметка си купих цигари. Сега ще избера една дата и ще спра.

(все пак ми се иска да продължа да си пуша лули)

Ще ви държа в течение – и в случай на провал и в случай на успех.

video.update.28.11.09

November 29, 2009

video.update.08.11.09

November 8, 2009

Видео ъпдейт:

 

11.03.09

March 11, 2009

Събуждам се, опътвам се към кухнята. Завъртам крана на чешмата, удря ме ток, мърдам си ръката, минава под струята вода и пак ме удря, още по-силно. Ръката ми седи изтръпнала няколко минути. Станало е късо от пералнята, която е точно до чешмата. Или поне така предполагам, ще се обадя на хазяйна по-късно днес да дойде да провери.

Освен, че за първи път усещам ток по течаща вода, което е доста интересно усещане, се замислих за може би най-големия минус да живея сам. Независимо дали се задавя или ме утрепе ток, докато трупа ми не засмърди твърде и не притесни сексапилните блондинки от горния етаж или докато хазяйна не дойде разгневен да си търси наема няма кой да ме открие и да разбере какво се случва с мене. Това определено издига инстинкта ми за самосъхранение на по-горно ниво.

***

Първата Moz лекция от десетте мина. Беше една от най-добрите, които съм слушал (въпреки техническите проблеми в началото).

Ейза Раскин е болен и няма да ни е лектор днес, както беше по план. Което за мен не е проблем на фона, че към групата лектори от Mozilla се присъедини Майк Белтзнер, директора на Firefox. Лекцията му ще е на тема “How to actually ship a product” и съм убеден, че ще е няколко пъти по-полезна от всичките маркетинг щуротии, които изучихме досега в университета.

***

Нашите са ме прокълнали с това име. Лешчеса, Люшеса, Лучесзер, Люша, Люшо, Лашо, Лейчо – как ли не са ме нариличали до момента всички чужденци, които си кривят физиономиите от напрежение докто се опитват да ми прочетат името. Една единствена датчанка (Ан) успя горе-долу да го докара след поредица усърдни тренировки. За Бога, братя, не си кръщавайте децата с имена, съдържащи бувата “ъ”, за тяхно добро е!

***

Вече наистина има за кого да гласувам.