Nec spe, nec metu

February 26, 2010

Поставям си цели, гоня ги, преследвам ги. Мечтая нашироко. Идиотски, невъзможно нашироко. Провалям се, спъвам се, падам. Падам от високо, от трамплина на мечтите в хлъзгава, смърдяща кал. А отдолу скали. Няма кой да подаде ръка, издрапвам сам падайки пак и пак, пързаляйки се. С чувството, че затъвам колкото повече се опитвам да издрапам.

“На никого не му пука за теб. Никой нищо няма да ти даде даром. Нищо не е невъзможно, продължавай и си случвай мечтите сам, никой няма да ти ги случи вместо теб. Никой няма да ти каже какво искаш, никой няма да ти покаже как да се случат твоите мечти . А ако някой се опита, бягай от него. Инак ще заживееш нечий друг живот”

…си повтарям говоейки си сам. И чувството за безпомощност изчезва – аз съм жив, аз съм тук и съм човекът, който ще ми помогне. Аз съм най-добрия си учител и най-добрия си ученик.

И издрапвам. И продължавам смело с идиотски големите си мечти под мишница. Провалът не е нещо повече от подсладител на успеха. А идиотски големите мечти се сбъдват с идиотски силно упорство.

Nec spe, nec metu.

Без надежда, без страх.

Смело напред. Съдбата обича смелите. А аз сам кова своята.

Nec spe, nec metu.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: