Love

February 15, 2010

Вчера разни хора ме упрекнаха как съм можел да не харесвам Св. Валентин, колко романтичо било по това време на годината и как, нали, всички се обичат. Нека сега се изразя по-малко емоционално и по-задълбочено.

Много е изписано по темата “ама глупост ли е или е готино да празнуваме Св. Валентин”. Банален факт е, че този празник е също толкова измислен колкото Коледа. Нямам предвид исторически, макар че и това е истина. Имам предвид, че и двата празника са машини за пари. Простичко е – хората имат нужда от стереотип, от шаблон, от догма. Така на Рождество знаят, че трябва да са със семействата (да купят подаръци), на 08.03 всички мъже носят (купуват) цветя, на 14.02 че трябва да са с половинката (да купят подаръци) или под масата (да купят алкохол), като второто се отнася и за Нова година. Това важи за всички празници с някаква традиция и особено ако традицията включва пазаруване. Интересното е, че много от тези традиции са чисто християнски, а хора които се обявявяват открито за атеисти ги тачат.

Проблемът за мен е, че не обичам да ми се казва кога какво да правя, какво на кого да купя. Не искам животът ми да е догма. А постоянно ми се натяква от, хм, обществото колко е темерутско да съм сам на НГ или да нямам елха вкъщи на Коледа. Нека отбележа, че в това няма нищо лошо – ако на някой му харесват лампички или да обикаля черквата като луд – окей. Но да се спвазват обичаи само заради единия глупав комформизъм за мен е абсурд.

Отгледан съм в шантаво семейство, където всеки е от луд по-луд и само гледа да се скара с другия, съответно семейните празници не ме вълнуват. Нито пък алкохолните, защото не пия. Простотията около Свети Валентин обаче засяга една тема която на мен ми е по-навътре в сърцето. Темата за любовта. Не разбирате ли колко е идиотско да има ден на влюбените, когато за влюбените всеки ден прекаран в мисли за и с любимия човек e техен? Колко е тъпо да се експлоатира едно простичко чувство, в което никога не може да има логика или материализъм и да се превърне в повод за пазаруване, повод за подаряване? Повод да си още по-щастлив и влюбен? Изтъркано е, но е факт че ако някой те обича няма да има нужда от глупави плюшени играчки… всъщност, няма да има нужда от нищо повече.

Нека си доразвия мисълта – много, много хора бъркат любовта с пазарната икономика. Тук нямам предвид само стереотипа за жената, която е като торнадо, идваща с духане и отнасяща къщата, колата и вещите на бившия си вече съпруг (все едно няма мъже, които правят горе долу същото). Има нещо много по-страшно от това и то се крие в обърканите хора. Една моя позната беше малко по-голяма от мен (почти 21) когато ми плака на рамото, ридаейки как никога няма да се омъжи, след като беше скъсала с тогавашния си приятел. Е, омъжи се. Но така както аз го видях този брак той си беше по сметка. Само дето в сметката нямаше цифри. Тя е слаба, крехка, никога със собствено мнение и винаги имаща нуждата да се закрепи за някого, някой да й каже какво да прави и как. Не обича и да мисли твърде много. Той от своя страна е властен тип, донякъде мачо, обича да контролира и както всички останали мъже – има склонност да се прави на защитник и покровител.

О, те се допълват, каква идилия.

Глупости на търкалета. Това не е връзка с любов, а връзка с илюзия за любов, породена от нужди. Брак като този съвсем не е по-малко циничен от това да се бракуваш с богата старица (или дърт богаташ). Само дето е по-трудно да уловиш дали действително изпитваш любов към някого или просто имаш някакви вътрешни нужди, които този човек задоволява. Искрено се съмнявам, че връзка която се крепи върху илюзии има сериозно бъдеще… Освен ако партньорите не са мазохисти и обичат (както в мита за щраусите) да си заравят главата в пясъка. Което действително е по-лесния вариант, но пък ако изберем него се превръщаме в нечовеци. Защото както ми беше казал един приятел – човеци ни прави не щастието като такова, а постоянното му търсене.

Любовта няма нужда от ден за празник. Ако се чувствате по-щастливи и влюбени на определен ден и ви трябва повод, значи най-вероятно не знаете какво е любов. Ако плюшеното сърце или скъпите обеци ви карат да се чувствате специална колкото погледа и докосването на приятеля ви когато ви хваща за ръка, ако въобще имате нужда да има конкретен ден на който да си опразнувате чувствата – съмнявам се, че тези чувства са точно любов. Ако правите обичайните за този ден неща (или ви е мъчно защото няма с кого) просто защото другите ги правят, значи (аха!) сте комформисти. А комформизмът (в големи дози) винаги води до идиотизъм. Това е лесно да се види дори от хлапе като мен.

А аз, хлапето, предпочитам да откъсна или купя цвете на моето момиче просто защото е моето момиче и се надявам цветето да я усмихне. Пък и разбира се по-хубаво от нейната усмивка е само целувката, която ще последва.  Бих й купил и най-скъпите обувки, но не и ако тя ми каже “купи ми” (директно или заобиколно) и само ако знам, че по този начи не я купувам самата нея (тънък момент, има я тази тенденция при мен). И не бих очаквал нещо насреща. Аз ще знам, че насреща ще има достатъчно и то ще е там, в усмихнатите й очи. Останалото само ще последва. Ако не – значи не е моето момиче… а нечие друго, само че сме се припознали. А какво значение има датата на която правя жеста? Дреме ми дали е 14.02 или 31.09 стига за мен и нея да е празник – наш си. Толкова.

Та, в това да обичаш не може и няма как да има нужди, няма как да има кон за кобила или кокошка. В противен случай превръщате съществото насреща в лъскав душевен вибратор, доставящ оргазъм всеки път когато трябва. Като му се изстощи батерията – нов. Или ще караме без ток – не е същото, но пак бива. Ще свърши работа.

Advertisements

4 Responses to “Love”

  1. Стефан Събев Says:

    Супер публикация. Аз самият подкрепям мнението, че празниците са просто cash cow – начин да задоволим огромната алчност на някой индивиди :) Много ми харесва как изказа и защити своята идея, браво!

  2. Краси Says:

    Здравей.

    Мисля, че тези, които обясняват колко е романтично на свети валентин, просто не могат да си доставят романтика без повод. Това е.

    :)

  3. 111bits Says:

    Мано, не те познавам, не съм говорил с теб… ама си написал точно това което аз мисля и чувствам! :)

    10x! Couldn’t agree more! :)

  4. Лита Says:

    хареса ми – такова е и моето мнение :)
    горе долу и аз по същото време публиковах нещо подобно, но по-хейтърско и по-кратко :)


Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: