Inspirational

January 20, 2010

Опитът и поемането на рисковете предшестват подходящите възможности. Тези възможности насърчават духовния растеж, познанието и увереността. Увереност е поемането на отговорност за твоите собствени действия, знаейки че интегритета на решенията ти ще изкристализира личното ти виждане за естетиката в живота.
Всичко в живота се свежда до избори.

“Искам ли да стоя ред телевизора за да избягам от монотоността на всекидневието?”
“Колко дълго трябва да стоя на това парти, говорейки за все същите стари неща нощ след нощ?”
“Мразя си работата, мразя шефа си, трябва да правя нещо друго с живота си, но не точно сега.”
“Ще свърша това утре, сега ми е скучно и не съм в настроение.”

Горните изречения са примери за възможни избори и решения. Всеки изпитва такива пасивни чувства. Аз също ги изпитвах и казвах същите думи.
През 1995, двадесет и пет годишен, най-сетне си седнах на задника, върнах се към колежа и започнах да поемам отговорност за собствените си действия, бъдеще и за себе си. Не се случи за един ден. Не се случи за две години. Промяната идва с волята да приемаш нови идеи, различни мнения и да поддържаш съзнанието си свободно и отворено към безкрайно многото възможности които се откриват пред хората, готови да поемат рискове. Да вярваш в това което правиш и да правиш това което искаш създава възможности и изгражда типа ум, готов за тях.

Правим каквото се налага за да постигнем целите.  Твърде лесно е да се откажеш веднага, всичко което си струва изисква време, търпение и отворено съзнание. Животът не е съвършен и със сигурност ще имаш лоши моменти – това е част от него. Какво разделя успелите хора от онези които все още сервират по кафенетата (минал съм през това) е вярата в онова, което правят. Докато си верен на себе си и вярваш в нещото, което правиш ще успееш в живота. Парите идват и си отиват – не са важни; разбира се, трябва да се нахраниш, но колко хора могат честно да кажат че работят нещото което обичат всеки ден и се прехранват с него? Предполагам, това искам да кажа е: недей да мислиш твърде много за пари, не копирай някой друг само и само да изкараш бързи мангизи. Прави каквото ТИ правиш и паритев крайна сметка ще дойдат. Освен това ще се уважаваш като личност и няма да съжаляваш че някога си повярвал в себе си.
Аз работя всеки ден, от понеделник до понеделник поне по дванайсет часа. Рисувам всеки ден, някой път по два-три часа, някой път повече. И съм в момент в който работя основно върху лични неща и се фокусирам върху изучаването на занаята на татуирането. Тъкмо си взех почивка от преподаването – нещо, което правих през последните осем години.

От септември 1997 до сега (01.01.08) съм направил над деветстотин завършени картини и илюстрации. Правя журнал на всяка една за да следя накъде отивам. Преглеждам тези журнали често и има един тон картини които са просто лоши. Чрез вглеждането в най-лошите си неща  виждам проблемите си, така не повтарям същите грешки и лоши решения, които съм направил в миналото. Всичко се свежда до това човек да се учи сам от себе си и да слуша най-яростния си критик. Аз също имам някои приятели и колеги на които често показвам незавършените си неща – за обратна връзка, коментари и критика. Много пъти се е случвало да не съм съгласен с тях или просто да имаме различни вкусове, но вярвам на преценката им и в това че се опитват да помогнат. Пък може и да видят нещо недогледано от мен, някоя преработена част.

Понякога конкретна картина е кошмарно трудна. В такива ситуации се отдели от нея, върви далеч от платното, върни се на следващия ден. Погледни работата с нови очи, в свежа перспектива – това е едно от нещата които трябва да правиш за да постигнеш най-добрия резултат. И със всяка картина трябва да се опитваш да я направиш възможно най-добра.  Това е предизвикателство и никога, никога няма да има победител през цялото време. Трябва да осъзнаеш този факт.

Трябва да приемеш и че ти си диригента на своята работа и своя личен успех. И че трябва да си в контрол.

Поразхвърляни, но вдъхновяващи ме мисли от големия Шон Барбър.

Мисля, че горното се отнася до всички не само художниците. Дори в последната част на текста.

Лошия превод е мой.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: