Опора

October 20, 2008

От както се помня всички мои близки и не толкова хора – приятели и семейство разчитат на мен. Аз съм опората. Рамото ми е било мокро от сълзи стотици пъти от десетки различни човека. По всякакви поводи. Дори когато мен ме е боляло много повече от човека на рамото ми аз съм бил твърдия, коравия, аз съм бил опората.

На 18 за период от няколко месеца аз издържах семейството си почти цялостно. Когато дядо ми береше душа всички гледаха към мен за финансовата част на погребението, което така и не се състоя. Когато сестра ми, пет години по-голяма от мен влезе в университет аз и платих първия семестър. Една камара приятели съм подпомагал по различни поводи с различни суми. И пак аз бях опората.

Поемал съм огромни емоционални товари на плещите си. Бил съм кошче за душевни отпадъци на всички. По желание – защото аз съм опората, аз съм стабилния и човека, на който може да се разчита. Винаги и за всичко. Без значение кавкво ми е било.

Това никога не ми е пречило. И все още не ми пречи. Всичко това продължава – все още имам сълзи по рамото си, гледам сълзи, идващи от нечия web камера или ги слушам по телефона. Все още няма как да започна аз да се оплаквам или да хленча/цивря. Мога само да подкрепям останалите и да съм им опора. Ако аз рухна – рухват всички. Или поне няколко човека, които не трябва да рухват при никои положения. Не мога да го позволя.

Просто… Толкова е нестабилно всичко в момента. Ако съм стълб, то в момента не съм забит в асвалт, а в плаващи пясъци. Клатушкам се доста сериозно, губя се. Колебая се за много неща. Допускам фундаментални или не толкова грешки в следствие на всичко това.

И ето ме сега… 6:30 сутринта, цяла нощ не мигнах. Нямам проблеми със съня, а със заспиването… От 2-3 седмици насам.Толкова много неща, за които да мисля и всички са толкова навързани… Плетеница с възли от проблеми. Няма кой да се справи със всичко това заради мен, а и не искам. Нямам отдушник, но като се замисля май никога не съм имал някакъв конкретен – нито плача, нито се напивам, нито бия  случайни хора. :-)

Знам, че аз трябва да направя от плаващия пясък бетон, знам и че ще успея. Но… Отнема време и може би отново ще има невинни жертви по пътя. А наскоро някой беше писал, че за да се намериш трябва първо да се изгубиш… И било полезно… Хм.

Advertisements

3 Responses to “Опора”


  1. Надявам се с моето графично задание да не съм ти утежнил още повече положението :)

    Колкото до твоята роля на опора, не забравяй че понякога е по-мъдро да оставиш хората около тебе да изживеят собствените си решения (вкл. и грешките си !), да намерят самостоятелност и отговорност в себе си. Също така погледни представата си за твоите близки, за които ти считаш че се нуждаят абсолютно от твоята опора – до каква степен ти не вярваш в тяхната собствена сила и с това само да подсилваш тяхната илюзия за безпомощност. Крайната цел е човек да открие опората вътре в себе си; да бъде независим. Разбираш ме :)

  2. nname.org Says:

    споко, що си преживял това, ще преживееш и останалото!

  3. nemago Says:

    Извинявай, че ще го кажа така директно, но както казва моя психолог – задушени от мението за себе си хора се лекуват само с шутове.

    Това ти е положението пич – задушил си се сам с претенциите си към теб самия, че си силен и значим. Твоята самовлюбеност в момента най-вероятно убива някого, не му оставяйки пространство да се научи да оживява без божественото ти рамо. Липсата на сън е най-малкото наказание, което заслужаваш по тоя повод!


Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: