Study In Denmark

October 14, 2008

Получих няколко писма с въпроси как се кандидатства, лесно ли е, хубаво ли е и т.н. Реших, че е най-добре да опиша опита си тук относно учене и кандидатстване в Дания.

Кандидатстването в Дания

Разликите между българското и западноевропейското образование са направо колосални в някои отношения. Една от тези колосални разлики е в кандидатстването. Ако в България хората казват “Абе най-големия зор е да влезеш, после и кон да си пак ще я отикаш някак”, то тук е точно обратното. Лесно се влиза. В моя случай просто държах TOEFL и пратих малко документи. Минимума точки на TOEFL-а е 60 за повечето страни, мисля, че само САЩ и Великобритания искат повече. Документите са копие от диплома, списък с оценките от 8ми до 12ти клас и разни други, според зависи от ВУЗ-а и специалността. След това вече университета си преценява кои са най-добрите и най-подходящите кандидати.

Можете да подадете документи или чрез някоя агенция (в моя случай беше “Интеграл”) или самостоятелно. Плюса на агенциите е, че пропускате част от бюрокращината и ви казват какво трябва да направите.

Аз лично бях малко разочарован, защото имам чувството, че колегите ми са произволно избрани: повечето нямат почти никакъв или направо никакъв опит в графичния дизайн (за справка: някои не правят разлика между векторна и растерна графика, използват яко Comic Sans и т.н.). Има и някои добри, разбира се, но аз съм единствения, който е изкарвал пари от тази работа.

Ученето в Дания

От една страна е лесно – започват от А и Б на дизайна, маркетинга, естетиката и всички програми. От друга страна, обаче… Дават проекти още на първата седмица. През няколко дни презентации. Вече правим един много сериозен Business To Business проект за датска фирма и най-добрия екип ще спечели (т.е. фирмата действително ще използва нещата). Нарочно казвам екип, защото тук наблягат яко на груповата работа. Самостоятелни проекти през по-голямата част от обучението почти няма, но пък те са най-сериозните, защото са за финалните изпити. Поддържам малко контакти със студенти от другите специалности и там е същото, че дори и по-страшно. Сегашната ми (временна) секвартирантка учи финансии и направо ги сбъркват от проекти, презентации и яко лекции по 8 часа на ден.

Повечето преподаватели имат добър английски, някои обаче са далеч от перфектния. За щастие нямат някакъв абсурден акцент (като чехите и унгарците: “Ват ар ю дюинг?”) и се разбираме. Много приятелски настроени, винаги помагат и обясняват. Още в началото ни обясниха, че тук е не само позволено, но и е хубаво от време на време да спориш с учителя, ако не си съгласен с него. Ето още един контраст – бил съм сред български студенти и знам, че понякога трябва да говориш на преподавателя едва ли не на Господи, а не господине ;-) Тук сме си на “ти”.

Квартирите в Дания

Голям зор беше да намеря квартира. Първите две седмици ги прекарах в каравана. Притиснат от всички страни се вкопчих в един апартамент, абсолютна дупка, за който ще пиша по-натам. Всички търсят квартира, всеки гледа да се настани, а специално в Олборг студентите са много. Невероятен късмет е ако някой си намери местенце още първите дни. Скъпичко е. За моята тристайна дупка наема е почти 1000 лв, но пък е в “идеален център”.

90% от квартирите са само голи стени. Обзаведените са рядкост, така че надуваем дюшек в куфара е добра идея. Има легла и други мебели втора ръка на доста добри цени, но все пак се пригответе известно време да ядете с пластмасови вилички на пода.

Работа в Дания

Може би най-лошата част. Ако кандидатствате във датски университет, намиращ се в Копенхаген, може би проблема не е толкова сериозен. Но иначе, както в моя случай – това е голям проблем. Повечето българи си мислят, че в западна Европа тече мед от чешмите и е въпрос на дни да си намериш работа и да забогатееш. Отделно от агенциите казват на студентите, че това е така. Е да, ама не. За почти всичко, почти навсякъде искат датски. Дори за чистачите. Много малко от моите колеги се уредиха с работа (някои намериха на 40-50 км от града и ще пътуват през уикендите), сериозна част от ненамерилите казват, че ако не започнат работа до декември се връщат по родните земи. За това моя съвет е, ако нямате стабилни доходи от някъде (мама и тате, спестявания, продаден имот, работещи приятели където отивате, каквото и да е) поне за първите 4 месеца – не тръгвайте въобще. Стипендии в Дания няма – образованието е безплатно. Социални помощи за студенти също няма. Вече бях свидетел как няколко румънци, тръгнали с пари само за месец-два си се прибраха.

Нещо друго: данъци. Огромни данъци. Има облекчения за студентите, но само ако изкарвате до 38 000 крони годишно. Което съвсем не е много, може би дори недостатъчно. Ако изкарвате дори крона над тази сума – хоп – 40% данък. Няма грешка. 40%. Стига до 60% при още по-голяма заплата. Ако идвате с кола – не съм запознат из основи – но в случай, че я регистрирате тук данъка е 200% от цената на автомобила.

Иначе заплатите са доста добре. Около 100 крони на час е стандарт. На студентите тук им е позволено да работят по около 15 часа на седмица, което прави около 800 евро на месец. Но трябва да се прави сметка, за да не станете жертва на големите данъци… Няма го принципа “колкото повече толкова повече” ;-)

Цените

Скъпа държава. Е, не е като Норвегия, но пак е доста скъпо. Хляба е около 3 лв, най-евтините цигари около 6, 10 кремвирша са около 5 лв и т.н.

Това е… ако има въпроси – коментирайте.

Advertisements

5 Responses to “Study In Denmark”


  1. Живо се интересувам от темата образование и затова внимателно прочетох твоя пост.

    Имаме си хубава поговорка: “сговорна дружина планина повдига” и наистина, придобиването на опит за работа в екип е ключов плюс. Когато след завършването си започнах работа установих, че умението да се сработваш е толкова важно, колкото и професионалните знания. И действително, има ли професии дето човек наистина работи в изолация, като отшелник? Та в тази насока БГ образованията имат какво да наваксат.

    Питам те обаче, ти как реши да следваш графичен дизайн? ;)

    Като погледне човек твоя “таг клауд” най-изпъкват думи като “BSD” и “technical”. Човек би казал, това ще да е техничар човек? :)

    Аз например също обичах да рисувам и по едно време, на 15 – 16 г. смятах да следвам (индустриален) дизайн. Но в същото време се интересувах от технически неща, а също исках да си имам собствен бизнес. И така в крайна сметка избрах да следвам инженерно (електроника) с идеята, че после винаги лесно мога да стана дизайнер или шеф :) Докато обратното става по-трудно ;) И сега никак не съжалявам!!!

  2. nname.org Says:

    не може ли да се работи и freelance по интернет, така ще се скатаят малко данъците…

    или да си българско юридическо лице и да им издаваш фактура по нашето законодателство?

  3. luchko Says:

    Може да се работи freelance. Не съм сигурен обаче за данъците как стоят нещата.
    Иначе примерно ако имаш къща в България – плащаш датски данък тук.


  4. Облагането ти с данъци докато живееш в Дания зависи от 2 фактора:

    1. Статута ти на пребиваване/работа в Дания – дали е постоянен, временен, etc.

    2. Какви споразумения има между България и Дания за двойното данъчно облагане

  5. paper0planes Says:

    много полезно и подробно. cheers :)
    при кандидатстването най-много ме притеснява портфолиото, нямам почти никаква практика и не се чувствам много уверена.
    но тази фраза ме поуспокои малко: “повечето нямат почти никакъв или направо никакъв опит в графичния дизайн” :D
    успех с пребиваването ^^


Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: