A Week in Denmark

September 8, 2008

Първи впечатления от престоя ми в Дания.

Града

Олборг е много хубав град – нито твърде голям, нито твърде малък. Трудно е да се загубиш дори без карта. Сравнително чисто е, макар че около автобусните спирки често се виждат фасове и хартийки. Трафика е добре регулиран, до всеки тротоар има алея за велосипеди. Ако си на такава алея и някой те бутне с колелото има право да те осъди и да ти скъси животеца. Трябва много да се внимава. Почти няма престъпност доколкото знам, в центъра живота кипи – много магазини, но няма колосални молове като в България. В крайните кварталчета пък е тихо и спокойно. И разбира се – красиво. Разнообразието от раси и религии е огромно, което говори за сърдечността толерантността на датчаните, за които ще спомена малко по-късно. Автобусите са хубави, шофьорите и шофьорките са винаги с униформа и най-важното: убийствено точни. Може да подрани с минутка или две, но засега не съм видял закъснял автобус. Такситата са сред най-скъпите коли в града. Веднъж се возих в такси (което се оказа малка грешка заради цената) и беше Mercedes S класа. Видях Крайслери, страхотни Тойоти и прочие. Шофьорите са много любезни, костюмирани. Климатици почти никаде не виждам – тук ги смятат за враг на природата. А и жеги няма – не им трябват чак толкова. Зимата – парно.

Университета

Ако не се разбра, уча в NOEA – по-скоро академия, от колкото университет. Излизам с AP Degree след две години учене. Нещо като нашето полу-висше. След това имам възможност да продължа до бакалавър някъде по света или да работя. Или и двете, ако мога. Материалната база за моята специалност ме докара до душевен оргазъм – стаи пълни с Mac Pro 2.4 Ghz Dual Core Intel Xeon, 4 GB RAM, 23″ Apple Cinema Displays. Преподаването е повече от на ниво, даскалите са супер точни и са професионалисти. Приемат критика и са винаги готови да помогнат. Май нямам какво повече да кажа, просто ще покажа…

Хората

Много сърдечни, винаги готови да помогнат. Изумих се когато аз и бъдещия ми секвартирант (румънец) се разхождахме с карта търсейки нещо и един случаен човек изкочи от някъде и: “May I help you?”. Е, помогна ни. 90% от тях знаят английски, дори някои баби и дядовци. Не са купонджий – или поне не като балканците. Не съм бил на парти засега, но две на които присъстваха мои приятели и ми казаха, че повечето си държат бирите и си говорят. Което е идеално за мен. И тук имат разни проблеми с младежите (че не уважават Закона достатъчно и т.н.) но в сравнение с България тук е като разходка в парка. Със сигурност и тук има идиоти, просто все още не съм попаднал на тях.

Жените

Въпреки, че не мие  до датчанки в момента – къде заради все още нестабилното ми положение, къде заради Моето момиче в България, не мога да не кажа малко и за тях. Прекрасни блондинки карат колелета. И това на фона на “гъзарските” таксита ми изглежда все едно съм в някакъв паралелен, обърнат на опъки свят. Много от тях докато ги гледаш в гръб предизвикват реакция от рода на “Come to daddy! Roar!” – супер тела имат повечето. Спортуват много. В лице някои са симпатични, но за моя вкус не много голяма част преминават границата към красиви.

Легалност

За да съм легален и да се ползвам със всичките превилегии трябва да имам CPR номер (“жълта карта”), която става за две седмици. Само дето трябва да се попълни адрес, какъвто аз имам от днес. След това вече ще мога да мина на нормален GSM тарифен план, да работя и така на татък.

Българите

Само за тази година, само от първи курс, само в този университет сме около 60 човека. Някои са свестни, други са абсолютни кретени и пачи. Последните крещят, викат (неща от рода на “Батенцее!” и “Жиктак!”), псуват, хвърлят си фасове и боклуци по улиците, пресичат “по български” и какво ли не. Като животни. За капак не знаят английски добре. Откровено признават че са преписвали по изпити и фалшифицирали (някак си..) документите за кандидатстване. Нямам думи и не ми се ще да коментирам много. Но за следващите, които ще ходят в чужбина… да ви кажа нещо. Вие сте гости в държавата, в която сте. Следвайте правилата на домакините. Така както искате вкъщи вашите гости да следват вашите правила и така както не искате пияни финландци по нашето черноморие, които “не следват правилата”.

Това е засега. И още след време.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: