Абитуриент

May 27, 2008

Доживях.

Дванадесет години прекарани в една сграда сред всякакви хора – умни и не толкова, красиви и не толкова. Някои се махаха, идваха нови. Дразнеха ме, харесваха ми, бяха ми приятели, три момичета дори и повече. Не ме бива много в равносметките, но се радвам, че завършвам този етап от живота без врагове и без хора, които обръщат глава като ме видят. Всъщност, това замалко да се случи с един пич, като причината разбира се беше от женски пол (there is always a girl, you know), но изгладихме отношенията по всеобщо желание. От толкова време искам да завърша и сега ми е малко трудно да го осъзная още. Много ми е хубаво, макар че сега предстои един доста сложен период с матури, кандидатстудентсване и подобни.  Не липсва и носталгия, но е много малко. Малко от хората, с които бях толкова време ми липсват, някак само самото училище. Причината е, че с малко от тях бях истински близък… А с онези, с които съм бил не ми пречи да се виждам достатъчно често и без да ходя на училище. Поне за сега.

От “Изпращането” (тържество в чест на абитуриентите, организирано от по-долните класове) ще ми останат приятни спомени – дипломи за “Къдрица на випуск 2008” и “Двойка на випуска”. Не, че съм изкарал двойка по някакъв зашеметяващ начин, просто приятелката ми е и съученичка :-) Бях и атракцията на деня заради облеклото. В малкия град хората те гледат много като тръгнеш с цилиндър по улиците (един чичко дори пусна волана докато караше и започна да ръкопляска).

Гледах как 70-80 килограмови съученици плачат с глас барабар със съученичките. Аз бях далеч, далеч по-малко емоционален.

На самия бал ми беше особено неприятно. Първо се събрахме на площада за снимки, след това поехме към Велико Търново за да отидем в един ресторант където да вечеряме и съответно да се забавляваме. Та, ако например от 20:00 до 00:30 са пуснали 500 песни, то само 5 са били нещо по-различно от чалга. Дори хората бяха чалгизирани – някакъв идиот подрънква на синтизатор. В ритъм с баланско-ориенталските звуци ученички кълчеха снаги, ученици крещяха, пляскаха, свиреха, пиеха, а учителки подръсваха позатлъстелите си вече кореми. След това вече играта загрубя и някои бяха по маси/столове. Никой освен мен не пропусна да покаже колко е интилигйентен и всички броиха до дванадесет. След това се радваха и ръкопляскаха на постижението си. Всичко това многократно цялата вечер. Аз седях като пън – тези неща не са за мен, никога не са били. Просто не мога да се забавлявам в подобна обстановка. Явно наистина съм малко темерут, защото много от хората за които знам, че не слушат/харесват чалги бяхя “горе на черешата” и си купонясваха яко. Всъщност, само аз и още две мацки, които не слушаме “поп-фолк” не се забавлявахме. На другите музиката не им пречеше. Не знам как го постигат.

След 00:30 ме замъкнаха в дискотека. Ако Тя не ме беше накарала сигурно щях да си се прибера. Не бях стъпвал в подобно място от както пак заради момиче (друго, разбира се) ходех на детска дискотека в 7ми клас. Тогава не ми харесваше и сега не ми харесва. Тогава веднъж станах да пробвам да танцувам на “комерсиална музика” – смяха ми се със сълзи. И сега изглеждам удивително смешно и тъпо. Или поне така се чувствам. Едва издържах ~4 часа. И там имаше чалга макар и наистина доста по-малко.

След дискотеката уж щяхме да посрещаме изгрева, събрахме се но на никой не му се занимаваше с глупости и уж щяхме да ходим на кафе… но беше неделя и към 6 сутринта. С моето момиче се прибрахме, спахме малко, после кафе, после разходка, после пак спахме и такива неща.

Та, важното е да има любов…

Да гледаме в една посока…

Както разбира се работа и пари. И такива неща. Не ме бива в заключенията…

Advertisements

14 Responses to “Абитуриент”

  1. пейо Says:

    Чуден си с цилиндър! Слаш същи :)
    Честито завършване и да става каквото и както го искаш!

  2. nameless Says:

    Вече започваш нов етап от своя живот. Пожелавам ти всичко най-добро от този момент нататък. Предстои ти кандидатстване за университет, запознанства с много нови хора, любовни трепети, емоционални вечери/нощи и много други неща. В случай, че решиш да дойдеш в София и живееш в Студентски град, ще имаш възможността да усетиш есенцията на студентския живот, както и да изпиташ онова чувство, което след време ще те кара да си спомняш за тези години от живота си по начин, който не би могъл да опишеш с думи.

    И знаеш ли … и аз съм от онзи край, дойдох в София студент и мислех по същия начин като теб, изкарах го, бях после в Америка, но така и така спомените за Студентски град бяха по-силни от всичко. Дори и от грандоманията и всички готини неща, дето видях зад океана.

    Всичко хубаво :)

  3. luchko Says:

    Благодаря, Пейо :-)

  4. atan Says:

    Ей, ей :-) Хабитуренте мой, честито ти завършване. Накара ме да си спомня моя бал :-) И липсите после. И никакви сега ;-) Ама предполагам така е, всичк си отива с времето.
    П.С. Ма ти много хубав си ми бил бре :Р

  5. nname.org Says:

    честито и добре дошъл в Живота. кое даскало завършваш? в горна дойде ли модата на возенето със скъпа кола до ресторанта?

  6. luchko Says:

    @atan: Ма разбира се, че съм много хубав :Р Как..

    @nname.org: Завършвам 2ро основно “Вичо Грънчаров”, а тази мода със скъпите коли отдавна е дошла и тук :-) Е, не е като в София – Ламбургини и Ферари за всяка абитуриентка, но има доста скъпи коли докарани специално за целта.

  7. nname.org Says:

    а броите ли до 12 и после крясък??? интересно ми е как се движат обичаите

    едно време в Електрото крещяхме “У-Вол-Не-Ни-Е” и толкоз :)

  8. luchko Says:

    Както съм отбелязал – да, могат да броят до 12 и дори го демонстрираха многократно. Аз – не. :-) “Уволнение” също доста често се чуваше :-)

  9. turin Says:

    Ей, Лъчо, честито и все хубави неща занапред! Не им обръщай внимание на чалгарите, мани ги ;) Ей, ма сте готинииии. Ти — верно същи Слаш. Поздрави!

  10. luchko Says:

    Хе-хе :-) Мерси, Яска!

  11. yovko Says:

    Как може да не провериш дали си се научил за толкова време поне да броиш? ;-) Честито завършване! Иначе краят на детството идва, когато ти си решиш :-)

  12. алекс Says:

    Лъчко!!!! Прекрасен си! С цилиндъра си направо да се влюби човек в теб. И на другите снимки си много хубав, но на тях си ми по-лъснат някак. Ей, сигурно си взел акъла на девойките от класа ви!

    Честито!


  13. “три момичета дори и повече” – хахаха!


Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: