Зависимости

February 6, 2008

Някога един човек се оженил. С много трудности – още в началото едва свалил девойката, родителите и от двете страни били против, нямали пари и какво ли не. И двамата обаче се обичали, намирали щастие в кошмарната каша от тъга, злоба и всички останали заобикалящи ги отрицателни емоции и искали да имат дете. Или деца. По някаква причина обаче не можели и опитите им продължили седем години. Жената точно забременяла и след няколко месеца я блъснала кола. Тя починала, а заедно с нея и нероденото им дете.

Едва ли много хора на този свят наистина знаят и могат да си представят как се е чувствал този човек.

Историята е истинска. А човекът – все още жив. Въпреки мъката. Защо е жив? Защото все още търси щастието и има за какво да живее. Или поне се опитва да намери за какво. А щастието, макар и мигновено или поне непостоянно е нещото, което зависи само от човека; от индивидуалната личност. Кой както си уреди живота. За разлика от нещастието – неочаквана или дори очаквана смърт, несподелена любов, съкращение и прочие, прочие примери.

Макар да е истина, че каквото (лошо) си направи сам човек никой друг не може да му го направи…

Вярвам в това.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: