Nightly

January 27, 2008

Беше късно през нощта. Бяха прекарали поредната хубава вечер, през която и двамата се гледаха с изкрящ поглед. Лежаха изморени и здраво прегърнати вече повече от час. Той леко трепереше, а стомаха му се бе свил. Беше го страх. Отново. Този път преодоля страха си и понечи да я целуне. Тя се дръпна. Не се погледнаха. Просто се прегърнаха отново.

След малко си казаха нещо. Той се надвеси леко над нея за да се виждат.

– Псувам се заради това.

– Защо?

– Защото колкото повече отказваш толкова повече се настървявам и продължавам. Отново ще опитвам, знам го. Когато моментът е по-подходящ, когато не си толкова объркана… Загубена е битката, но не е загубена войната. Все воювам и аз… Но не мисля, че мога да се откажа. Важна си за мен. А ти искаш ли го? Искаш ли да спра?

– Не.

Продължиха да се гледат известно време и отново се гушнаха силно.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: