Сватбар

December 2, 2007

И така, сватбата на сестра ми мина… Не беше толкова лошо, колкото си мислех. Та…

В събота в полунощ пристигна моята дама. Тя беше позната, с която се бях виждал всичко на всичко 4 пъти. А сега вече си я чувствам близка приятелка. Прекрасна девойка с невероятни танцувални умения (заради което й предложих да дойде с мен на сватбата – да ме отсрами, че аз направо съм Lord Of The Dance…). Та отидохме в къщи където я запознах със сестра ми (която прекара нощта у дома за първи път от 9 месеца), майка ми и двете баби. Побъбрихме, легнахме си, спахме. Само спахме, подчертавам. :-) Вече взех да се позамислям: за пореден път идва такова удивително красиво и нежно същество вкъщи и просто си спим… Дали съм повече карък, че все са заети или съм повече идиот, че това ме бърка?

Така де, сутринта се поизлижавахме малко, след което лудницата стана пълна – във всички стаи вилнееха баби, майка, баща ми, сестра ми и от време на време идваха и си отиваха разни хора. Всеки прави нещо и все по хаотичен начин. Минаха няколко часа приготовления, понапълни се с народ. Фризьорката прави прически и на мен (просто ме върза на опашка и ми сложи пяна – можех и сам, но “друго си е то фризьорка!”) и на мадамата. А тя беше вече с нейния тоалет и гримирана, след като й направиха прическа аз можех само да мигам на парцали и да се стремя да не изтърся нещо тъпо и да не стоя с отворена уста.

Вече бяхме готови – от булката до шурея (ака аз). Музиката се чу, загърмяха пиратки – идва младоженеца. На 3 врати го задържаха да го правят на маймуна и да му искат пари. След като премина през изпитанията дойде при мен, аз трябваше да го карам да прави също разни неща и да му говоря глупости (поне това не ми е трудно), та да не давам сестра си. Дадох му я де в крайна сметка… Нека се радва момчето. Последва веселба с кума и някакви такива. Излязохме, скочихме в колите и айде към църквата. Там церемонията продължи около час, като короните и на двамата им бяха големи и изглеждаха забавно.

Мина това, след това отидохме в мотел “Света Гора” във Велико Търново. Там освен самият.. купон беше и гражданския брак. Подписаха се те, всичко мина наред. След това започна вече яденето, пиенето и веселието. Тук се случи нещо съдбоносно и ненормално за мен. Сестра ми по някое време ме задърпа да съм танцувал с нея. Дърпам се аз: “не, как, не мога…” Но и моята дама започна “Айде, как ще откажеш на булката…” и нямах избор. Убеден съм, че съм изглеждал много смешно, но карай. Опитах да направя накакви движения. В момента в който предадох непрестанно танцуващата булка на един случайно преминаващ братовчед и понечих да си седна ме пресрещна моята девойка и… Хайде пак дървото на дансинга. Тя танцува наистина удивително добре и това ми помогна да се отпусна. Отпуснах се толкова, че след това “танцувах” (така де, правех странни движения, опитвайки се да имитирам другите мъже около мен) още няколко пъти. Плюс три-четири танца от онези бавните, в които се гушкаш и въртиш, те са лесни. При всички положения обаче не сбърках с избора си за девойка, която “да ме отсрами” – това момиче разби всички и накара мен и още няколко човека да се хванем за главите – всякакви хора, сиртаки, ръченици и какво ли не. Голямо браво и евала.

picture-210_small.jpg

Веселието продължи с приятна рок музика и друга ‘денс’. DJ-я се опита да пусне чалга, мисля че 3-4 песни, но му казах(ме) да се спре. Спря. Всъщност трябва да му се признае, че е смел ако не друго – много от хората бяха металисти (макар и в костюми), дори самият младоженик. Уви – имаше и чалга гадове, особено от моите роднини. Но нищо, изтърпяхме. Всичко беше хубаво, много от приятелите на Деян (младоженика) бяха и мои познати, видях разни роднини и беше весело. Към един тръгнахме към вкъщи с дамата, защото трябваше да се връща в София рано и я пратих на гарата към 2:45 заедно с една от лелите.

Това е накратко, мързи ме да пиша разточително, а и не е особено интересна темата май. Ако имате нужда от съвет как се прави традиционна сватба кажете, тази я класираха на второ място във Великотърновска област за годината.

Най-важното е младите да се обичат, ние старите ще помагаме с каквото можем…

picture-211_small.jpg

Advertisements

4 Responses to “Сватбар”


  1. Дай някоя снимка на тая девойка и в лице де, не се стискай … :)

  2. luchko Says:

    Не и без нейно разрешение :-)

  3. blacksnoopy Says:

    Хаха, весело разказваш :D


  4. […] Portfolio « Сватбар […]


Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: