15.10.07

October 14, 2007

Може би е просто някакъв странен период… Но се чувствам някак слаб и нищожен. Ниско самочувствие. Комплекси. Аз съм малък, никой, никакъв. Никому. Чудя се, дали просто по природа съм прекалено взискателен към себе си и каквото и да направя/постигна все ми е малко или наистина не правя нищо с живота си… Уж някак ми върви и все пак не ми върви… И въобще не съм креативен последните две-три седмици. Все оставям “за утре”, все нищо не ми се прави, а като започна нещо, разбира се – срещам затруднения (това съм аз, все пак – не може без проблеми) и се отказвам набързо.

***

Винаги съм казвал, че съм от онези хора, които всичко правят сами, но в един момент имат нужда някой да ги побутне и насърчи, прегърне, целуне и т.н. За добро или за лошо все в такива моменти няма такъв човек около мен. Някакви идеи как да изкореня тази нужда?

***

Чувствам се като триглава ламя с мигрена. Толкова не ме е боляла глава отдавна. И очите ме болят, сълзят. Отново чувам как врата и гърба ми ме псуват при всяко протягане. Пръщя, пукам, скърцам. Ебати кошмара…

***

В училище ми отровиха нервите около проклетия бал. Историята е дълга, но замалко щях да се откажа, да си умра на ината и да не отида. Сега май се вразумили. Ще видим. Както казах – достатъчно неконформист съм, за да не ида. А и… Голяма част от тези хора уважавам по-малко от колкото заслужават или не харесвам повече, от колкото трябва. Няма да ми е голям проблем да си остана у дома и да си работя, вместо да гледам пищящи (и/или пияни) момичета в скъпи рокли.

***

Уважение… Ах, уважение. Морал. Ах, морал… Сега, не съм сигурен дали това е за в блога. По-скоро не е. Ама карай…

Според мен уважението трябва да се заслужи някак. Аз не мога и не искам да уважавам някой, само защото ми е роднина или е по-възрастен или е учител или каквото и да е там. Той или тя трябва да направи нещо, което аз да възприема като нещо достойно и така да ме спечели. Сестра ми е един от хората, които аз не уважавам. Да – сестра ми е. Но… Освен, че цял живот съм бил ощетен заради нея – къде чисто финансово, къде по друг начин, извърши тонове простотии и прочие тя сега почти се подигра с мен. Средата на септември, малко след като й платих семестъра от 400 лв. в един колеж, където след 4 години най-сетне се накани да учи ме помоли да й дам 150 лв. назаем, за да изкарат месеца, защото била болна и дала много пари за лекарства. Тя и годеника й. Тогава се замислих – родителите на приятеля й им плащат буквално целия живот – от храната до тока. Но й дадох пари – какво да я правя, сестра ми е. Оказа се, че тия пари били за някаква си фирма за сватбата. Излъгала ме е. А аз много мразя да ме лъжат. Бях и казал, че ако има нужда от пари за сватбата – да се обади, ще помогна ако мога. Защо ме излъга? Идея нямам. Сега, две седмици след обещания срок да ми върне парите още не съм видял и стотинка от нея. Да не говорим, че всячески ме избягва. За капак и се изтърсила някъде, че “той брат ми взима много, ще дава, не го събаря него”.

Егати… Значи, мен в действителност тия 150 лв. не ме събарят. Но това са си 150 лв – за много хора това е цяла пенсия или половин заплата… А и въпросът не е в парите – пари се изкарват винаги. Лесна работа. Въпросът е, защо трябваше да ме излъже и да се подигра е с добротата ми? Защо има такива хора бе… Защо? Ти му правиш добро, то гледа да те прецака. Най-малкото защото сме една кръв да дойде и да каже “бе, брат ми, ей ти 50 лв сега, другите после” или нещо такова, ако толкова няма пари. Или поне да не беше казвала “обещавам, този път ще ти ги върна”. Аз мразя някой да не си държи на думата. Извън кожата си съм просто… Ужасна работа!

***

Ако някой е с машина с 2 или повече процесора или процесора му има две или повече ядра и използва FreeBSD RELENG_7 да си знае, че $MAKEFLAGS -j* не работи с портове и компилиране ядро. Само buildworld. Полудях докато разбера къде е бил проблема, то какво се оказа…

***

Новата Лили прегря. За сега веднъж, след 2 дни нон-стоп работа. Това не бива да става. Чувствам, че пича от магазина е объркал нещата, подозирам твърде много паста по процесора. Айде и там разправии…

***

Пф…

Advertisements

5 Responses to “15.10.07”

  1. skoklyo Says:

    Тадааам! Трябва ти вдъхновение, тва е. Или да се занимаеш с нещо, дето го можеш перфектно, за да си оправиш настроението. Една малка победа някъде и си готов.

  2. марта Says:

    С това, че успяваш да се занимаваш с това, което обичаш и то във възраст, в която повечето хора не могат, с извинение, да си бършат както психологическия, така и реалния задник, предизвикваш възхищението ми. И момента с ранното порасване, макар и по причини, различни от твоите, ми е доста познат, и понякога човек наистина има нужда от прегръдка. Няма да стане по-добре. Няма да бъдеш по-малко самотен и ще умреш, както си се родил, сам. Но в промеждутъка между двете ще се намърдат и неочакваните прегръдки, и неочакваните срещи, и още много неща, за които е по-добре да съжаляваш, че са се случили, отколкото да съжаляваш, че си пропуснал. А ти ще съжаляваш, просто не може иначе.
    :)

  3. luchko Says:

    @skoklyo: Няма нещо, което да го мога перфектно :-) Но си прав – малките победи понякога носят не малко удоволствие и увереност.

    @Марта: Оставяш малко, но пък много качествени коментари. Благодаря.

  4. LeeAn Says:

    :)
    Всичко, което казваш ми е познато – умората, разочарованието от някого, който би трябвало да ти е близък /аз не се погаждам с майка си/, нуждата от прегръдка, от добра дума, нежеланието да правиш каквото и да било, липсата на мотивация, невъзможността дори да се наспиш като хората…

    Положи усилие и смени обстановката. Отиди някъде сам или с някого, но където няма да има и помен от сегашните ти задължения и контакти. Просто си преуморен – главно психически.

    Лошото е, че освен с дърдорене и виртуални прегръдки, не знам с какво друго да ти помогна.

    :) прегръщам те :)


Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: