Та…

August 5, 2007

Та…

Тези, които ме четат редовно (и не толкова) може би си спомнят, че рисувах едно момиче т р и пъти. Или поне опитвах да я нарисувам.

Тя е Джоан. Тя е една мечта – несбъдната, несбъдваща се, непостижима. Поне към момента нещата стоят така.

Та…

Когато човек обича по един или друг начин или харесва някого – прави всичко по силите си този някой да е щастлив. Дори да остане неоценен, както често се случва. В моя случай не мога да направя много най-малкото заради разстоянието, но поне опитвам. Едно от нещата, които ми хрумна по въпроса бе да й уредя фото сесия – тя много обича да се снима и е адски фотогенична и красива. Съответно понеже съм привърженик на идеята за свободно изкуство се сетих за SimpleStudio и веднага се свързах с Йовко по въпроса – той (след като му показах няколко нейни снимки) се съгласи да я заведа на следващата фото разходка и да пробваме дали ще се получи.

Та…

Сутринта пристигнах след безсънна нощ и сънно пътуване във влака. Тя ми изпрати SMS, че ще закъснее с едва 45 мин. Закъсня с 50. Нищо, причината беше приемлива. А и дамите имат право на закъснение. След като се появи отново беше толкова екстравагантно-секси… Както обикновено… Та ми можех само да стискам зъби/юмруци или евентуално тихичко да си бия главата в някоя стена.

Обадих се на Йовко, видяхме се, тръгнахме на по улиците. Макар и да не снимах, просто виждах как им върви работата и как нещата се получават – тя просто грейна от щастие като видя големите обективи насочени срещу нея. Фотографите пък, струва ми се не очакваха толкова красив и фотогеничен модел и също им личеше как им прави кеф да я снимат.

Видях се и с Пейо, който дойде по някое време, което направи деня още по-забавен. Дори се снимахме с него, но за това след няколко дни. Отидохме на кафе, после пак снимки в Борисовата, после пак кафета (и “дълга вода” в моя случай…) в “Баба Яга”. С Джоан тръгнахме, изпратих я до у тях където официално се запознах с Гери, нейния кралски Дог. Огромно животно, което последният път като бях в дома й не знаеше че съм там (беше проспало влизането ми) и при опита ми да стигна до едното място се засили срещу мен лаейки и ме заклещи в ъгъла на коридора… Признавам, когато куче високо 130 ~80 см (луд съм, нямам представа от височини) без да се изправя се затича срещу мен… Настръхвам лекичко. Този път нещата минаха далеч по-гладко и дори я милвах :-)
След това в поройния дъжд се оттеглих, отново се видях с фотохората, които, горкичките смениха пет заведения за един ден. Или поне аз знам за пет :-) Изпратиха ме до една спирка на Ботев след около два часа приказки и си тръгнах в 21:00.

Ta…

Йовко е възхитен. Снимките също са възхитителни.

Всички са щастливи.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: