Trust The French

July 25, 2007

Е, в крайна сметка, след толкова години българските медицински сестри се завърнаха в България. Спасиха се невинни души. Браво. Браво на първата дама на Франция, Сесилия Саркози, браво на съпругът й, браво на Бенита Фереро-Валднер. Както и на всички политици, юристи, арабисти и прочее, които се потрудиха това завръщане да се случи. Изключвам Иван Костов, Петър Стоянов и Надежда Михайлова от списъка с политиците – те можеха много да направят за да може тези хора да не страдат толкова. Самият факт, че на нито един от тях кракът му/й не е стъпил в Либия е повече от показателен. Но както и да е – от подобни упреци няма смисъл. Вече.
Да са живи и здрави жените, да си наредят животите, а другото е минало.

Колкото до заглавието на публикацията… Това е цитат от един филм. По дяволите, забравих как се казваше, но беше с участието на Мел Гибсън, а действието се развиваше малко преди основаването на САЩ по време на войната с Великобритания. В началото един пич каза “Don’t trust the french” (“не вярвай на французите”), а в края след като французинът остана в бойните редици въпреки всичко георят на Гибсън каза “Trust the french” (“вярвай на французите”).

Та… Г-н Саркози каза “ако трябва лично ще отида, но ще ги измъкна от там”. Е, почти така стана – съпругата му отиде. А ако тя не беше успяла – убеден съм, той щеше да замине за Либия и навярно щеше да ги докара до тук. Далеч съм от мисълта, че освобождаването на българките е следствие на намесата на една личност или една държава. Просто личната ангажираност на президента на Франция, съпругата му, самите французи, които се събираха на малките митинги в Париж дето ги правеше сина на една от сестрите (ех, изключих как се казваше човека, той е студент там). Също така до момента мисля единствено от Елисейския дворец са заявили твърдо “да, ние ще дадем пари на Либия и ще й угодим”. Сега следва останалите членки на ЕС да дадат пари и да се съберат за инфраструктурните и археологически проекти на Кадафи.

Франция винаги ми е била слабост – като история, култура, език и винаги съм се разбирал добре с френските си приятели. От сега на татък май ще ми е още по-голяма слабост.

After I get some sleep I’ll make more sense.

Advertisements

One Response to “Trust The French”

  1. luchko Says:

    Филмът се казваше “Патриотът” :-) Сега се сетих.


Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: