Сън… йок.

May 31, 2007

Часът е малко след 5 сутринта. Отново не спах.
Легнах рано. Въртях се. Направих 100 лицеви опори, час по-късно 50 коремни преси, къпах се, концентрирах се, отпусках се, фантазирах си, какво ли не…
Кел файда, както казва баба ми.
След малко повече от час отивам на училище… Ще бъде интересно, предвид че имам само рисуване целия ден :-)

Advertisements

4 Responses to “Сън… йок.”

  1. LeeAnn Says:

    Голям си инат. 100 лицеви и 50 коремни стимулират кръвообращението и психиката. Физическото натоварване трябва да е убийствено, за да те приспи.

    Пробвай с отпускането :), но без да фантазираш…, че като знам какво се върти в мъжките глави нощем и аз не мога да заспя :РРРРРР

  2. алекс Says:

    Легнах рано. Въртях се. Направих 100 лицеви опори, час по-късно 50 коремни преси, къпах се, концентрирах се, отпусках се, фантазирах си, какво ли не…

    Прости ми, знам колко ти е гадно и мъчително, но само като прочетох как си го описал (какъв брутален ТРУД е било) се разсмях с глас, не се сдържах.

    Дявол го взел, така написано ми се струва, че си хвърлил куп разсънващи усилия, а уж правиш всичко, което дадохме като идеи. Защо и къде нещо се къса по веригата, не мога да си обясня.

  3. luchko Says:

    Инат съм голям, така е :-) Но не съм сигурен, че ината е причината за безсънието.
    И сигурно вече звуча трагикомично, Алекс…
    Всъщност, мисля, че знам причината.
    Когато на хората им тежи нещо те си го изкарват някак… Едни “палят” бързо и крещят, други търпят, търпят и крещят, трети плачат, четвърти бият някого…
    Аз не плача. Не съм достатъчно емоционален, явно. От години не съм и дори не знам какво е човек да плаче. Рядко крещя – тих човек съм. И не бия – против насилието съм общо взето, макар че признавам, често ми идва да смачкам нечия глава… Или извия нечии врат… Или нещо по-страшно, бавно и болезнено… Но това е в природата на човека. :-)
    Подтискам емоциите си, трупам си нещата в себе си и колкото и това да ми допада като начин на живот – явно си има страничните ефекти.
    Особено в последните месеци (а може би години?), когато лошите новини и събития и настроения и изобщо проблемите, трагедиите, болестите и прочее са ми в повече.
    Сам съм си психолог – така съм свикнал. Знам, какво трябва да направя за да се почувствам наистина освободен от многото неща, които са ми на главата. Не знам дали ще помогне да спя спокойно (както не съм правил от дете), но знам че ще се почувствам много по-добре.
    Просто нямам чисто физическата възможност да го сторя…
    И смелост не ми достига.
    Иначе е хубаво… Поне в мечтите.

    За сега ще си карам така – по няколко часа сън на две денонощия, както през последните месеци. Само се надявам да не се задълбочи проблема.

  4. LeeAnn Says:

    ооо, я стига! Стягай се за Сопот! Като литнеш ще се оправиш!

    и това хич не е шега. положението явно е доста сериозно. ако продължаваш по този начин и някоя болест ще си докараш. всеки е достатъчно емоционален, просто не всеки умее да показва емоциите си и да се отървава от негативните. това, че си си сам психолог е кофти. :(

    предложението ми е съвсем сериозно. помисли си.
    от 16 юни натам всяка събота и неделя ще съм там. Само дай знак, че искаш да летиш и ще ти кажа как да ме откриеш.

    и изобщо не си търси оправдания.

    П.П. Извинявай, ако тона ми те стряска, но аз съм от емоционалните, които викат, скачат, плачат, тичат, смеят се и СПЯТ нощем :Р


Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: