[КA]Варна

May 7, 2007

Така… Завърнах се. Раздробен, преизморен, недоспал, но все пак – жив. И донякъде здрав. Ще описвам по-кратичко събитията, довършвайки чашчето (400 мл) кафенце :-) че имам да рисувам и уча.
След петъчните вълнения трябваше да стана в 6:00 сутринта за да гоня влакове. Беше трудно начинание, но все пак не невъзможно. Станах, помотах се, тръгнах. Чаках автобус на спирката безрезултатно и  хванах такси. Стигнах гарата, пих още едно кафе, взех си водичка и кроасан и зачаках. Влакът пристигна, качих се, братовчеда-близнак (много си приличаме и все мислят, че сме близнаци (или поне братя)) вече ме чакаше в едно купе (той се качи от Поликрайще). Той потвърди думите на баба ми, че изглеждам бял като мъртвец. Побъбрихме после откъртих непробудно за около час, може би. След това не успях да заспя. След още часове мандахерцане стигнахме в Морската столица. Там ни очакваше брат му, тоест, моят друг братовчед. Отидохме до квартирата му, оставихме багажа и отидохме да хапнем в близкия “Пикадили парк”. След това закуцуках из цяла Варна в търсене на маратонки за близнака. Предвид адската мускулна треска това беше ужасяващ маратон. Навъртяхме няколко километра, купихме му маратонките и се отправихме към едно кафене на плажа. Побъбрихме още, след това пак се върнахме в квартирата. Гледахме футбол, ядохме и подобни занимания. След това пак излизахме, мотахме се, прочее. Вечерта прекарахме пред телевизора. Седях буден до 1-2 през нощта.
Станахме в 7 часа. Хванахме автобус до автогарата, там пих кафе. От там пък се метнахме аз и братовчеда-близнак (другия имаше работа и не дойде с нас ) на една маршрутка до Каварна. Искат луди пари – 6 лв за тия 50 км, но нищо. В бусчето бяхме почти само металисти и беше забавно.
Стигнахме в Каварна. Там, при първата братовчедка на майка ми и децата й – моите втори братовчеди (имам огромен род, пръснат из цял свят). Та там седяхме около час и отидохме на Глен Хюс. Този човек е просто невероятен. Въпреки годините, гласът му е изключителен.. Сценичното поведение също. Останалите от групата му също са доста добри музиканти. Рокерите бяха там, разбира се – десетина мотора, 4 от които Harley Davidson (поне толкова преброих аз) – изключителни машини! Та… За съжаление Хюс приключи. Върнахме се пак в братовчедите, там хапнахме барабар с още едни момиченца, студентки, колежки на моята братовчедка. След това отидохме с коли до Калиакра – невероятно място! Всеки трябва да го посети! Там видях БТР да пийват и хапват ;-) Вечерта отидохме за Gamma Ray – ето това вече беше черешката на тортата. Много, много добър концерт беше! Тия момчета цепят мрака, а ние, публиката – два пъти!

‘Cause its Heavy Metal universe!
And it’s never going down!
Flying ‘cross the universe,
we’re heavy metal bound
!

Та.. въпреки всичките болки в краката и въпреки недоспиването се изкъртих просто. След концерта имаше много хубава заря под звуците на Deep Purple. След зарята  се отправихме към дома на родата и там говорих с леля ми до към 2 през нощта. Сетне си полегнах и заспах.. Станахме в 5 часа. Уж маршрутката към Варна беше на 5:50, но се оказа, че е на 6:30. След кратка лудница си взехме билети и след 15 минути бавене – тръгнахме. Шофьора караше като изтърван – с над 100 км/ч през повечето време. Стигнахме във Варна, там хванехме автобус към ЖП гарата. Бързахме много, но… Тъкмо когато прекрачих прака видях мигащия надпис “Варна – ГО – София” на електронното табло и как влака бавно потегля от гарата… Трябваше да чакам до 10:45 за следващия. Аз съм голям карък! Както и да е… Близнакобратовчеда хвана влака за Русе (където е студент) в 8:50. През това време висеейки на перона се запознахме с една много хубава, млада, синеока кундуктурка. Тя беше на работа баш в неговия влак.. Винаги жените отиват при него.. Ц ц ц :-D Казах й, че има много красиви очи… И тя за мое учудване не ме изгледа злобно, както реагират повечето българки на подобен комплимент а ми благодари. Тръгнаха… Аз останах сам на гарата. Хапнах. Разходих се до Морската градина, после по плажа. След това се върнах на гарата към 10 часа и влезнах в един магазин където има Интернет кафе. Там убих следващия половин час с чат и браузване на Мрежата. След това потеглих за насам.
Мда… Беше много хубаво. Страхотен начин да загрея за четвърти юни и Iron Maiden!

P.S.
Дано да се разбира разказа ми… че не съм в кондиция по разбираеми причини ;-) И извинете грешките.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: