Срещи

May 4, 2007

Тази вечер докато агонизирах от болките в краката заради пробяганите 1.5 км. днес покрай часа по физкултура звънна сестра ми. Щели да ходят с гаджето си (металист от по-старото поколение) и още други хора в една преродена кръчмичка – “Барабината”. Името идва от прякора на собственика. Заведението винаги е било място да се събират хора като нас, да свирят, пеят и да се забавляват. Няколко пъти беше затваряно. Сега е ремонтирано и изглежда прилично. Дори добре, бих казал. Та… Съгласих се аз да отида, въпреки болките в краката и нежеланието да мърдам където и да е тази вечер, най-малкото защото утре ще ставам в 5:30 за да търча по влакове. Нямам идея защо. Но не съжалявам ни най-малко!
Отидох до у тях (до дома на сестра ми и гаджето й) и те ме чакаха там заедно с човека който като малък просто почитах. Малък… бил съм 13-14 годишен. Климент… Или просто Климбо (Климбито, Климбето, Климбака и подобни също са общоприети негови прякори). Китарист на тогавашната група “Черноризец”. Първят човек от когото взех автограф. Член на първата група, на чиито концерт бях (и на чиито репетиции киснах ежедневно). Човек, който ме отърва от голям бой от един пиян калмук. Но той преди време замина за Варна за малко и изгубихме връзка. Сега го видях. Много наедрял, без мустачки и брадичка тип мускeтар (които бяха негов най-отличителен белег) и без дългата до под раменете коса. Едва го познах. Той мен също (все пак по онова време бях с къса коса..). След като се разпознахме и си припомнихме някои стари случки и си поговорихме на дълго и на широко, тръгнахме по пътя за заведението.
Влязохме във въпросната “Барабина” и за мой шок там видях много, ама много познати лица. Някои от моето училище – от съседните класове, един съученик. Стари познати, които не бях виждал или много отдавна или от погребението на Алекс. Едно бившо гадже. А шокът на вечерта за мен беше, когато срещнах едно момиче.. Или може би вече жена… Значи, аз бях в трети клас когато тя е била… девети или десети. Свиреше на флейта и аз мноого я харесвах! Дори и веднъж се престраших и я почерпих с дъвка. Сестра й (също прекрасна девойка по която неведнъж съм хлътвал) ми е наборка и учи в съседния клас.. Та и тя беше там… И докато си седях с биричката и подпирах стената разговаряйки с още един мой много стар познат (който знам от трети клас, а той е 78-ми набор, ако не се лъжа) който бе доста подпийнал някой ме потупа по рамото. Обърнах се и се задавих с бирата. Хората имат лошия навик да ме шокират точно когато отпивам от нещо… Това беше тя. Променила се е доста, но Бога ми, още има същата красива усмивка :-) Добре че беше сестра й, иначе тя нямаше да ме познае.. А аз нямаше да се пристраша да ида при нея и да й обесня, че съм хлапето, което преди милион години постоянно се въртеше около нея. Оказа се, че ме помни… Дори малко си поговорихме.
Видях и още стари муцуни, които се направиха, че не ме познават… Но на тях не им обърнах внимание. Хората, за които толкова отавна се сещам и ми е било мъчно и/или безкрайно много уважавам и ме познаха и ме уважиха и си поговорихме както си му е реда. Макар че е малко кофти когато не си виждал някого повече от 2-3 години – става така, все едно току що сте се запознали.
Едни познати девойки се нахвърлиха върху мен и ми се радваха на косата… Колко била пухкава и мекичка :-) Ако не друго, то поне косата ми харесват на мен.
За съжаление трябваше да тръгна по-рано… И сега се прибрах. И трябва да спя. А не съм сигурен, че ще мога предвид всичките емоции тази вечер… Утре поне ще подремна във влака.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: