At home again

April 5, 2007

Прибрах се от София. Изморен, но щастлив и доволен. Сега лек преглед на събитията :-)
Тръгнах от тук сутринта, хванах влака без проблеми. Влезнах в едно купе при един войник. Приказвахме някакви общи приказки, докато от Плевен не се качиха тридесетина лелки с чанти и ни казаха “момченца, съжаляваме, но това купе и другите са запазени за нас” с огромните си прeсторени усмивки. С него се заръчкахме към другите вагони, влакът беше повече от претъпкан. Накрая се настанихме в едно купе, но после ни изпъдиха, защото вагона бил първокласен. Отидохме в трето купе, където беше за непушачи и се налагаше да излизаме и да се крием между вагоните и там да пушим.
Стигнах в София. Дани ме чакаше. Пихме по кафе в нещо като кръчма-ресторант с името “Цар картоф”… После отидохме до НБУ. Което си беше голям зор докато разберем как се стига до там… Сега за тези, които не знаят: хваща се трамвай до петте кюшета и след това 260 до Горна Баня. Слиза се на предпоследната спирка на 260, върви се 10-15 минути, питат се миновачи и се стига до университета. :-) Може и да има други по-нормални маршрути, но това беше нашия. Разбира се, понеже трябва да съм прецакан – в НБУ ги нямаше точно тези хора, които ми трябваха. Щяха да са там на следващия ден преди обяд. Добре… Хапнахме по пица пред НДК, прибрахме се в Дани замалко. Полсе отидохме на кино да гледаме “300”. Аз го бях гледал, страхотен филм, а на кино изживяването е просто страхотно. Дани беше много очарована и надъхана от филма… Отидохме в тях… гледахме филм… аз заспах. Сефте. На сутринта разбира се имаше забавни моменти покрай моето спане/събуждане. Винаги има. За тези които не знаят, аз спя по странни начини. Или правя нещо странно по време на сън. И винаги когато спя в някого или някой доде да спи у дома после ми разправя как съм бил спал или как едва са ме събудили. Тоя път си беше прекалено – има следните четири снимки: аз, полу-гол, загънат с болана, рошав, спящ дълбоко, прегърнал силно и страстно… плюшена костенурка. Всъщност, цялото легло беше отрупано с плюшени играчки… Въпросът е защо съм ги запрегръщал… Както и да е. Дани в крайна сметка успя да ме събуди, което е доста трудно начинание, нахрани ме с палачинки и отидохме в НБУ. Няма да разказвам с подробности, но там много ме укоражиха за влизането ми, освен това и двамата преподаватели (по графичен дизайн) много харесаха работите, които им показах. Имаха известни критики, но това е съвсем естествено. Ще видим какво ще става. Иначе, самият университет е много хубав – три кафенета преброих, чисто, модерно. И нещо друго – от тази или следващата година преминават към OS X и махат Windows! Което не е най-доброто решение, но е по-добро. Има прогрес. Така де, свърших си работата там, отидохме пак в Дани, гледахме “Ледена епоха 2” с българско озвучаване. Аз го бях гледал много отдавна, със субтитри и много лошо качество. Готино филмче. След това дойде заветния час в който трябваше да ида да се видя с красивата софиянка, която рисувам (по нейни снимки открити случайно в Мрежата) така устремено тия дни. С нея се видяхме пред Халите… Но не знам какво да кажа. В смисъл… Абе, прекрасно момиче… Омекнаха ми капачките като я видях :-) Освен това е умна и бих казал, доста приятна компания. След почти два часа моткане, пиене на кафе/топъл шоколад и разнищване на всякакви теми (карам я да ме научи да танцувам валс – нещо, което искам от дете… не е обещала, но ще се пречупи :-) Само ще трябва да й купя от ония обувки с желязо, дето ги ползват строителите, както и екипировка за американски футбол), тя си хвана трамвая. Аз се обадих на Дани, която ме изпрати до Централна гара. Хванах влака… След час пътуване в “експреса” някой ме потупа по рамото – беше онзи войник, с който бях пътувал на отиване към София. Преместих се до него, приказвахме си… Стигнахме в Горна Оряховица. Хванахме автобус до центъра на града, където го опътих от къде да си хване такси до Велико Търново, където служи. Взех си един RedBull и си го изпих на една пейка на площада. Беше към 22:30… Тихо, пусто.. Само двадесетина младежа се разтикваха по центъра.
Прибрах се… Макар че изобщо не ми се искаше да се връщам.

Advertisements

One Response to “At home again”

  1. Евгени Says:

    Незнам защо , но тоя запис ми хареса :)
    Благодаря ти, че го написа.


Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: