Going up

January 20, 2007

Нещата се наредиха по-бързо от колкото си мислех.

На военната комисия всичко мина относително гладко. Изключвайки многото нерви от обикалянето из болницата, което продължи цяла вечност и невнимятелния хирург… Който ме сръчка доста силничко… Сещате се къде. Кардиоложките ми се радваха на косата… След това ми се караха заради ускорения пулс. Питаха ме дори дали я  къдря (косата)…много обидно. Как може някой да ми зададе този въпрос? Нещо толкова красиво като моята коса не би могло да бъде създадена от човешка ръка, или пък от една от онези женски машинарии (маши, преси и Бог знае още какво). :-) Видях снимка на белия си дроб… Ужасих се. Лекаря каза, че ако съм му бил син щял да ме убие… Или нещо такова.

Почти приключих със зъболекарката – в петък ми изчисти зъбния камък, в сряда ще поставя коронката и всичко вече  ще е наред. Само дето в момента зъба ми е пълен с някаква смес от цимент и още нещо и се чувствам наполовина като жилищна сграда. :-)

Работодателя ми ме насърчи и каза, че ще се науча. Съответно, в момента трябва адски много да рисувам за да може скоро да получа и първото си възнаграждение. Оказа се, че положението не е толкова зле. Има време, никой за никъде не бърза. И нито аз, нито той имаме какво да губим…

Ако в понеделник не знаех дори името на красивата осмокласничка, то в четвъртък знаех от къде е, как се казва, зодията й, та дори и си уредихме среща. За днес. (Трябва да ми се признае – бърз съм!) Излязохме и прекарахме над 5 часа заедно – уж щяхме да пием кафе, но решихме да се разхождаме. Обикаляхме из парка и из една борова гора наблизо. И не, нищо интимно не се случи в горичката. :-Р  Доста щуро човече… Шматка. Водолейче. Уж се разбрахме за следващата събота отново да излезнем, пък ще видим. Харесва ми… Но все още нямам цялостно изградено мнение, разбира се.

Между другото концерта на Metallica в Сан Диего, Калифорния е невероятен!

Ще ходя на олимпиада по философия. Малко е нестандартна тази година – дадоха ни време от сряда до понеделник да пишеме есе на свободна тема. Тази вечер и утре ще пиша. След това евентуално на областно ниво във Велико Търново, след това евентуално на национално ниво в София и накрая – евентуално – безконкурсно влизане в СУ. Не, че искам философия за първо висше… Но нищо не ми коства да се пробвам. :-)

И тъй… Да видим какво ще става.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: