Going down

January 14, 2007

Е… Последните дни не бяха особено приятни.

За малко да започна нормална работа като дизайнер… Но се оказа, че не съм достатъчно добър. Нещо повече – много неща не знам, много опит ми липсва, много неща не съм вършел както трябва. Осъзнах колко всъщност малко мога, колко малко знам… Много съм разочарован от себе си. Само се чудя… Аз ли вдигам летвата твърде високо, или наистина вече трябваше да съм на достатъчно добро ниво, за да мога да работя… До сега изкарвах пари само покрай Enlightenment и разни други малки поръчки. Тази работа обаче беше наистина добра – с възможност да изкарвам дори по 1000 лв. на месец. Птиченцето все още не е излетяло, има време, ще се науча, а работа винаги ще има. Но въпросът не е в това. Все си мисля, че до това време трябваше да съм по-добър…

Разбрах и окончателно, че не мога да имам момичето, което искам. Всъщност, осъзнах, че нямам никакъв личен живот, което съвсем не е присъщо на нормалните младежи. А като се замисля, най-лошото е, че дори не съм сигурен, дали искам въпросното момиче… Не съм сигурен и дали искам въобще момиче до себе си.

В нищо не съм сигурен… Дори в самия мен.

Знам само, че ми трябва някой да ме побутне… Да ме насърчи да продължа. И знам, че ми се ще това да е някое красиво човече, носещо прозвището “моето момиче”. Уви. Аз съм бъдещ мъж… Мъжът е глава. Жената – врат. В момента не съм като муха без глава, а като глава без врат – няма кой да ме помръдва. Хубаво би било да имах врат, който да е стабилен и наистина да ме крепи и насочва в правилната посока – тази, в която заедно сме преценли, че е добре да се насоча (или насочим…). А не само да ме мандахерца насам-натам, както се е случвало. Така де, хубавото е, че поне свисквам да се справям сам… А аз навярно ще съм такъв още дълго време.

/* Преди няколко десетки човека да се напънат да ми пишат “можеш, ставаш, вярвай в себе си!” и прочие подобни изречения като коментар към публикацията, нека уточня – няма да има ефект. А и не искам хора, които едва ме познват да се напънат да ми помагат и да ме насърчават. */

Изгубих нещо някъде по пътя… Някаква празнота чувствам. Проблема е, че не знам какво е нещото, нито пък как да си го върна.

Всъщност, случи ми се нещо хубаво в петък, което ме държа почти в транс поне половин час. За първи път от много години насам, момиче показа, че ме харесва и направи някаква крачка към мен  Една осмокласничка, за която знам със сигурност, че ми е хвърлила око от месеци се престраши, дойде при мен, чистити ми новата година и се ръкувахме. Беше с пусната коса (а тя има изключително красива, чуплива коса) и лек грим… Направо ми останаха очите. Това момиче със сигурност заема челна позиция в личната ми класация за най-красиви и нежни създания в училище… Но е твърде малка, за съжаление. Не, че аз съм голям… Но не мога да очаквам много разбиране от 14 годишно. А и се познавам – със сигурност бих поискал неща от нея, които навярно няма да ми даде… И няма да се получи. И все пак не ми се ще да подхождам с предрасъдаци… Така че, ще видиме – поне кафе обичам да пия, особено в компанията на красиво момиче.

Утре пък ще е абсолютен ад. Ще съм и на зъболекар и на военна комисия. Нещата се усложняват, защото оставих здравната книжка при зъболекарката миналия четвъртък и съвсем изключих, че ще ми трябва за утре. На военна комисия съм по принцип от 7:30, но зъболекарката отваря към 8:30/9:00, което значи, че ще закъснея за военната комисия. Там, предполагам, ще ме увикат, псуват и разни такива хубави нещица заради закъснението. Следобед пак ще ходя при зъболекарката, този път да ми вади нервите от един зъб който строших при инцидент неотдавна. После ще ми слага пломба и накрая – корона. Коронката ще ми излезе 90 лв…

Като се замисля, май проблема ми е, че много мисля… Завиждам на хората, които правят нещата спонтанно. На мен много рядко ми се случва… Някак все обмислям, обмислям… И се провалям.

Нищо де… Всеки има трудни периоди. Да се надяваме, че този период няма да е много дълъг… (ама как ми се отдава да се правя на оптимист…;-) )

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: