School Time

January 8, 2007

Хмх. Започнах училище…

Тъпо ми е. Знам, какво ще кажете – “училищният живот е хубав, като тръгнеш на работа ще ти е мъчно…”.

Е, вече 11ти клас станах и още не го вярвам това.

Броят на съучениците, които понасям/харесвам е по-малък от броя на пръстите на едната ми ръка. А предполагам, на всички вас, завършилите училище ви липсва най-много това… Приятелите. Уви, такива неща при мене няма.  Колкото до парите и приказките, че е хубаво да си на мама и на татко на ръчичките, и като “пораснеш” става гадно, защото сам трябва да се издържаш… Ще ме прощавате, но това за мен са глупави думи, казани от глупави и слаби личности. Аз лично бих предпочел трудното – да съм сам и (както се казва) – “самостоятелен”. Не, че сега не съм нещо такова… Но какво не бих дал да се махна от тази лудница. Подобието на семейство, подобието на училище, подобията на нормални млади хора, подобията на ученици, подобията на учители… Подобието на живот.

Не изключвам варианта да пея съвсем различна песен след малко повече от година. Но е твърде малко вероятно.

И друго… Понеже знам, че ме четат по-умни и далеч по-възрастни от мен хора покрай различните планети…

Значи, аз:

  • Мразя купони и шумотевици;
  • Не харесвам  по-голямата част от съучениците;
  • Не харесвам пияни хора;
  • Не пия алкохол;
  • Мразя чалга, цигания, рап, комерсиални просташки музики;

На бал се ходи, за да:

  • Си на купон;
  • Си със съученици;
  • Се забавляваш;
  • Можеш евентуално да се напиеш;
  • Слушаш чалгии и ма’аш гюбеци (поне на моя бал съм убеден, че ще има подобни изпълнения);

Къде бе джанъм е смисъла да ходя на този, така куриозно наречен… бал, имайки предвид горните неща?  И защо всички ще ме гледат на кръв и орина и ще ме смятат (отново) за ненормален темерут, ако не ида? Някой да ме побутне и насърчи да ида… Поне една нормална причина искам. Една.

Advertisements

5 Responses to “School Time”

  1. gf Says:

    Заеби ги съучениците, виж съученичките са друга работа ;) Заради тях се ходи на бал, човек ако му се занимава може да намаже нещо.

  2. luchko Says:

    Имам точно 17 съученички и 4 съученика.
    От всичките 17 хубави са 3-4. Умните 4-5… ;-)


  3. Айде сега пък умнички, да не играете на скрабъл :) За други игри идеше реч ;)

  4. luchko Says:

    Хехехех :-)
    Добре, ето една причина да ида на бала си. Дано излезнат още през следващата година и половина ;-)

  5. Марта Says:

    Мисля, че трябва да отговоря тук (и така ще направя :), тъй като годината и половина, необходима да бъдеш евентуално убеден в противното, не е изтекла все още. Всъщност още когато прочетох този пост отдавна – отдавна, исках да го направя, но поради ред причини това не стана. Така де…

    Единственият човек, който познавам и не отиде на бала си, имаше своите причини да не го направи, не харесваше класа си, оцени с колко излишни разходи би натоварил родителите си и беше достатъчно неконформист, за да направи, каквото мисли. Сестра му, която е в моя клас, ни обича достатъчно, за да дойде на бал, но беше достатъчно умна да се откаже от екскурзията след това навреме. Не че няма да е хубаво – просто е финансово нерентабилно, тоест съществуват и по-добри начини човек да си изхарчи парите.Съжалявам, че започнах с меркантилните доводи, но не предполагаш колко е тежък финансово този момент за (почти всички) семейства.

    И понеже не те познавам (добре), мога да ти кажа защо аз ще отида на бала. Конформист съм и винаги съм имала нужда от тълпа, била тя и малобройна алтернативна такава. Иначе казано, не мога да се деля от приятелите си, повечето от които са ми и съученици. Тези осем-десет човека са може би най-важните за мен, и, където и да сме, дори в ресторант и в рокли, ще ни бъде весело. Някои хора от класа си не понасям – но ще отида въпреки тях, и ще ми е весело въпреки тях.

    Обичам да си чопля душевните рани, най ми е щастливо, когато съм тъжна, когато ме е страх от промяната, а знам, че тя неизбежно ще дойде, когато ме е страх през нощта от нещата, които на сутринта изглеждат нищожни – в такъв смисъл искам да споделя заедно с последните пет години и една нощ, една умора, едно напиване, едно танцуване, едно изтрезняване, едни сънливи прочувствено-незначителни мисли преди зората, и един посрещнат изгрев на Боровец – хълма карй града, и едно кафе без сън на Банята, любимото ми малко и мръсно кафе, докато градът се събужда. Прекалено дълго съм минавала отвън край него, отивайки (отдавна, когато можех) да бягам в парка, виждайки смачкани рокли, червени очи и останки от грим. Знам колко е хубаво да си там, да гледаш как част от миналото ти умира, да полееш гроба й и да танцуваш на него, за да си спомниш после точния момент, в който си приключил и започнал нещо, в който си скочил от мост без ластика, който да те върне назад.

    Но пак се отнесох. Обичам традициите. И баща ми е направил същото през 1976 – същата гимназия, същият ресторант, същият град, същият хълм, същото слънце. И брат ми преди две напусна същия дом по същия начин. И някак си искам да се върна в Ямбол (колкото и да не вярвам, че това ще стане) – да продължа една традиция.

    Не обичам да ме няма, когато се случва нещо важно, когато нещата се променят, било то и без мое участие. Имаше една песен за заспиването и умирането на звезди.

    А и съучениците ми, така де, както съученичките при теб, не са за изхвърляне :)


Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: