Разговор

December 31, 2006

[…]

– И защо? Защо се криеш под тази странна черупка и се правиш на твърд? Всички, които се доближат до теб усещат топлината, която излъчваш. От какво те е страх? Защо отричаш, че имаш нужда от топлота и ласка? Защо се правиш на твърд? Страх те е да се влюбиш? Това не може да се контролира…

– Страх? Криене? Не… А и не отричам, че имам нужда от момиче – от нежност и ласка. Но момичетата искат пълно отдаване. Нещо повече – аз искам да се отдам напълно и изцяло на някое момиче – на това, което аз избера. И не ме е страх от това. Просто момента не е подходящ. И си права, че чувствата не могат да се контролират. Но емоциите могат да се подтискат. Или поне аз мога… И го правя добре. И е за мое добро.

– Но ти я искаш… Мислиш за нея, чакаш я, търсиш я… И какво значи “момента не е подходящ”?!

– Мисля, че така ми е по-добре… Не съм сигурен, но така смятам. Ето – седя си, мечтая си за нея, мисля за нея… И някак успявам да съм все наоколо, да я пазя, съветвам… Да бдя над нея. Тайничко, някак. А момента не е подходящ, защото сега съм твърде зает. Аз съм зает човек и толкова. Добре знаеш, че съм и почти работохолик.

– Работата може и да не пречи.

– Не е въпроса дали работата би пречила на евентуална връзка, а дали връзката би пречила на работата.

– Прекаляваш. :-)

– Не… Разбери, този период от живота е твърде важен… Сега ако не натисна газта, то след година вече ще е твърде късно. Или поне некомфортно късно. Университети разни, знаеш….

– Тя (бел. ред. връзката) може и да помага. Това не ти ли е минавало през ума?

– По принцип – да. Понякога чувствата може и да помагат. Но рядко. Аз съм такъв човек, че когато се отдам на едно момиче, зарязвам всичко и всички и съм само и единствено неин. Това включва и работа и приятели… И ако тя самата не открие баланса за мен – кога е добре да съм с нея, кога е добре да работя, или нещо подобно, то аз навярно не бих се справил сам. Не, че не бих могъл да кажа “днес ще работя, остави ме, утре ще сме заедно”… Просто не би ми било приятно да го направя. А и шансовете да има нацупени физиономии след подобна реплика от моя страна са доста големи. Знаеш – балансът е всичко за мен… А той е толкова труден за постигане…

– Хм… Ти си толкова силен и самостоятелен…

– …Момичетата са единствената ми слабост. Мога да откажа цигарите, мога устоя на пари, на болка на какво ли не… Но не и на момиче. Изгубвам си ума и не се контролирам. И ако тя не е достатъчно разсъдлива за да разбере това, и да намери начин да балансира нещата – ще ме съсипе. Несъзнателно, по много хубав начин, но ще ме съсипе. И съвсем не съм сигурен, че Тя би разбрала… Поне на този етап.

[…]

Благодаря ти за разговора. Ти си знаеш коя си.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: