Отрова

December 4, 2006

“Момко, жените са отрова. Сладка отрова. И все пак ти пожелавам такава смърт, пред цялото безгрижие на света”.

Павел Матев (лека му пръст) към Владислав Хаджийски. От месеци си припомням при какви ли не обстоятелства най-редовно този цитат. И как може да се забрави…

Advertisements

2 Responses to “Отрова”

  1. vlad Says:

    Знаеш ли,
    то съвсем наистина не се забравя.
    Понякога идва със спомените, или съня, или по слепи пътеки отварящи рана, всерадостни утрини когато малко, повече никак дори нямаш мотив към деня предстоящ.
    То е, и ще бъде част от кръвта, от припукващото разгарящо се хало в капката парафин по дланта, ще пламти, пак ще го спомниш.
    За поводите, за смисъла

    Тогава, някога, искрено някога се запитах и логично попитах. Пия, ще пия и всички сме пили потира двуцветие. Какво бих пожелал, освен може би: “До дъно!”

    Аз така отговорих

  2. luchko Says:

    По-красиво написан коментар в този блог просто няма.


Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: