Самота

November 12, 2006

Тихо е, тихо е, тихо е

и стоя, и мълча пак в мечти.

Няма те никога, никъде…

Тишина, самота и звезди…

 

Тежка е, тежка разлъката

в тия безводни далечни гори,

обичта, жаждата, мъката

ме гори, ме гори, ме гори…

Пеньо Пенев

Не съм сигурен за лиценза на произведението…

Advertisements

2 Responses to “Самота”

  1. atan Says:

    Хм, това ми напоня за някои от моите настроения. Понякога :-)

  2. luchko Says:

    Да… много напомня.
    Всъщност, живота на Пеньо Пенев е бил доста тъжна история. В крайна сметка… се самоубива.
    И все пак, неговата поезия, макар и адски тъжна е просто уникално адекватна и актуална… поне при мен.
    Между другото, Akismet засича всичките ти коментари като спам.. някаква идея защо?


Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: