Дизайна му замина на кино, но ще го оправя скоро, сега работя по по-важни неща.

Извинявам се за причинените неудобства ;-)

В крайна сметка си дойдох до България за да оправя компютъра. Обаче освен, че съм карък съм и идиот – не съм запазил касовата бележка и съответно гаранционната карта става ненужна хартийка. Дубликат не можах да извадя защото… абе много е сложно. Платих всичко – диагностика, труд и дъно. Тоест както винаги бях прав – дъното беше проблема. Дало е някакъв странен дефект, от сервиза казаха че е просто лош късмет, не по моя вина. Аз казах “не думай…”.

Получи се тъпо, защото щеше да ми стъпи малко по-евтино да платя тук да го оправят. Все пак прибирането ми се отрази добре, научих някои неща за себе си, направих си разни равносметки.

• Дълго се чудех дали съм страхливец, че избягах от проблемите, които имах в България и дали пък не трябваше всъщност просто отново да се изправя срещу тях. Сега вече наистина проумях – проблемите не бяха и не са мои. Те са на едни други хора. А не върви да се правя на синя каска още Х години.
• Казвам “големи хора сте, оправяйте се”  все по-често и ми е все по-леко.
• Станал съм по-циничен и повече непукист.
• Говоря твърде много, често се оплаквам твърде много. Май обаче просто ситуацията беше такава, защото няколко пъти познати ми зададоха редовния въпрос “похвали се с нещо?”. Първите няколко пъти заичах, след това се научих да казвам “ми няма с какво, нали знаеш, ежедневие…” Това е и една от причините да не видя всеки който исках да видя – пушеше ми главата и не ми беше до много срещи. Другата причина е, че в София бях само делнични дни и не исках да притеснявам повече хора от тези които така или иначе притесних, пък макар и с обаждане.
• Избухнах за първи път от над две години насам. Този път материалните щети са по-малки от предишния.
• Вече вторга поредна година се прибирам и ми казват, че съм отслабнал. Дали заради това, дали заради нещо друго, но бръчките по лицето ми вече си личат немалко… Онези които ме познават, знаят че като се усмихна положението е кошмарно сбръчкано (верно, не познавам май човек с усмивка като моята)… сигурно трябва по-малко да се смея. Инак след малко години:

Но не толкова миличък и сладичък и доста по-рошав.

Поне нарцисизма не ми е черта, даже е много далеч от мене.

• Все още благодаря на Огненото момиче, че съществува. Не въпреки, а точно защото ме поопърли – напомни ми какво е да се поядосам заради мацка… аз и това даже бях забравил. Даже точно това май ми се отрази по-добре от хубавите моменти. Наречете ме както щете, но шантавите чешити жени някак ме привличат – нещо като Крокодила и неговото дебъгване на девойки. А мадами тип “огън и пламък” ми харесват защото ролята на звероукроител (си мисля че) ми приляга (вероятно защото още съм малък и глупав или защото луд умора нема или… абе, все едно).
• Нещо друго на тема жени – все още не мога да намеря баланса между “свестен, разбран тип” и “мекотело/мъж под чехъл”. Предполгам, че си идва с опита.
• Лошият късмет си е лош късмет, но трябва да положа повече усилия да се предпазвам от самия себе си. Други врагове нямам.
• За първи път гледах Big Brother. Почувствах се особено интелигентен и ми се вдигна самочувствието.
• След почти месец непрестанно около хора се изморих. Сега ми е добре сам в стаята с компютъра. Станал съм още по-темерутест?

Останалото си е само за мен.

Накрая нещо, което съм твърде голямо дърво за да изрека очи в очи: обичам ви, приятели. На пръстите ми се броите, но вие ме дърпате назад към България по-силно от която и да е жена, от който и да е член на семейството, от хубавата природа и т.н. Останалото си го знаете.

Уточнявам, че проклетото нещо буутва за около 5-10 секунди и спира. Няма гонг, няма монг, не светва даже (освен лампичката отпред). Гълта инсталационния диск и пак си спира без значение какви клавишни комбинации пробвам. Сега не мога да извадя диска.

 Днес ходих в един Епълски магазин, от там казаха, че искат 71 паунда само да го погледнат което отнема около седмица-две. С колегата пробвахме да сложиме неговата (оригинална) памет – същата работа, съответно доколкото имам познания проблема трябва да е по дъното – не виждам какво друго ще е.

 А от Епълския магазин казаха че за смяна на дъно ще ми вземат… 500-600 паунда. По-щастлив никога не съм бил просто.

Сега обмислям два варианта – първия е да се прибера по спешност сега през април (така и така имам две седмици ваканция) и да го дам на поправка, че поне ми е в гаранция. Тук искам да попитам всеки който се е сблъсквал със сервизи на Епъл да сподели опит – колко време им отнема, колко са кадърни и т.н. Ако имате приятели с такъв опит – насочете ги към мен.

Другия вариант е да взема нов Макбуук Про на изплащане, до август някак си да си дойда, да оставя сегашния на поправка и полсе да го продам.

Stena. Trqbwalo da sum jiwql w UK pone 3 godini za da mi pusnat na izplashtane.

(А днес най-сетне взех разрешително за работа… от мен да знаете – светлината в тунела *винаги* е влак…)

Probwah da s edna edna plochka RAM, menih gi, prawih chalumi – nishto. Samo pishti ot wreme na wreme che nqma pamet. Edwa li i dwata chipa sa stanali problemni ednowremenno, no shte probwam s RAM-ta na edin kolega, koqto e doshla s negowiq Macbook po-kusno dnes ili utre, puk da widim… Struwa si opita, no weroqtno e problem po dunoto.

Chuwal sum razni istorii za Apple kak wzimat kamara pari i iskat 3 sedmici samo za da kajat kakuw e problema.. a garanciqta mi waji samo w Bulgaria.  Towa e edinstweniq mi kompiutur i dori da ne bqh pristrasten kum nego i internet, pak polowinata mi jiwot zawisi ot tiq dwete – uniwersitet, priqteli, rabota.

Ne znam kakwo da prawq… Minah prez ebahti koshmarite poslednite 2 meseca, sega i towa…

Anyway, towa shte e prichinata da ne me wijdate online chesto w sledwashtite.. dni, nadqwam se. W naj-loshiq sluchai – mesec+, shtoto sum bez nikakwi pari i nqma kak da go dam na remont. Otdelno che tochno sega mi trqbwat za depoziti i naemi shtoto trqbwa da smenqm jilishteto w kraq na mai.

I psuwam li, psuwam…

Едни щастливи българи…

Едно щастливо и богато кученце…

А скоро и един щастлив мъж.

Идилия.

“На никого не му пука за теб. Никой нищо няма да ти даде даром. Нищо не е невъзможно, продължавай и си случвай мечтите сам, никой няма да ти ги случи вместо теб. Никой няма да ти каже какво искаш, никой няма да ти покаже как да се случат твоите мечти . А ако някой се опита, бягай от него. Инак ще заживееш нечий друг живот”

…си повтарям говоейки си сам. И чувството за безпомощност изчезва – аз съм жив, аз съм тук и съм човекът, който ще ми помогне. Аз съм най-добрия си учител и най-добрия си ученик.

И издрапвам. И продължавам смело с идиотски големите си мечти под мишница. Провалът не е нещо повече от подсладител на успеха. А идиотски големите мечти се сбъдват с идиотски силно упорство.

Nec spe, nec metu.

Без надежда, без страх.

Смело напред. Съдбата обича смелите. А аз сам кова своята.

Nec spe, nec metu.

Много е изписано по темата “ама глупост ли е или е готино да празнуваме Св. Валентин”. Банален факт е, че този празник е също толкова измислен колкото Коледа. Нямам предвид исторически, макар че и това е истина. Имам предвид, че и двата празника са машини за пари. Простичко е – хората имат нужда от стереотип, от шаблон, от догма. Така на Рождество знаят, че трябва да са със семействата (да купят подаръци), на 08.03 всички мъже носят (купуват) цветя, на 14.02 че трябва да са с половинката (да купят подаръци) или под масата (да купят алкохол), като второто се отнася и за Нова година. Това важи за всички празници с някаква традиция и особено ако традицията включва пазаруване. Интересното е, че много от тези традиции са чисто християнски, а хора които се обявявяват открито за атеисти ги тачат.

Проблемът за мен е, че не обичам да ми се казва кога какво да правя, какво на кого да купя. Не искам животът ми да е догма. А постоянно ми се натяква от, хм, обществото колко е темерутско да съм сам на НГ или да нямам елха вкъщи на Коледа. Нека отбележа, че в това няма нищо лошо – ако на някой му харесват лампички или да обикаля черквата като луд – окей. Но да се спвазват обичаи само заради единия глупав комформизъм за мен е абсурд.

Отгледан съм в шантаво семейство, където всеки е от луд по-луд и само гледа да се скара с другия, съответно семейните празници не ме вълнуват. Нито пък алкохолните, защото не пия. Простотията около Свети Валентин обаче засяга една тема която на мен ми е по-навътре в сърцето. Темата за любовта. Не разбирате ли колко е идиотско да има ден на влюбените, когато за влюбените всеки ден прекаран в мисли за и с любимия човек e техен? Колко е тъпо да се експлоатира едно простичко чувство, в което никога не може да има логика или материализъм и да се превърне в повод за пазаруване, повод за подаряване? Повод да си още по-щастлив и влюбен? Изтъркано е, но е факт че ако някой те обича няма да има нужда от глупави плюшени играчки… всъщност, няма да има нужда от нищо повече.

Нека си доразвия мисълта – много, много хора бъркат любовта с пазарната икономика. Тук нямам предвид само стереотипа за жената, която е като торнадо, идваща с духане и отнасяща къщата, колата и вещите на бившия си вече съпруг (все едно няма мъже, които правят горе долу същото). Има нещо много по-страшно от това и то се крие в обърканите хора. Една моя позната беше малко по-голяма от мен (почти 21) когато ми плака на рамото, ридаейки как никога няма да се омъжи, след като беше скъсала с тогавашния си приятел. Е, омъжи се. Но така както аз го видях този брак той си беше по сметка. Само дето в сметката нямаше цифри. Тя е слаба, крехка, никога със собствено мнение и винаги имаща нуждата да се закрепи за някого, някой да й каже какво да прави и как. Не обича и да мисли твърде много. Той от своя страна е властен тип, донякъде мачо, обича да контролира и както всички останали мъже – има склонност да се прави на защитник и покровител.

О, те се допълват, каква идилия.

Глупости на търкалета. Това не е връзка с любов, а връзка с илюзия за любов, породена от нужди. Брак като този съвсем не е по-малко циничен от това да се бракуваш с богата старица (или дърт богаташ). Само дето е по-трудно да уловиш дали действително изпитваш любов към някого или просто имаш някакви вътрешни нужди, които този човек задоволява. Искрено се съмнявам, че връзка която се крепи върху илюзии има сериозно бъдеще… Освен ако партньорите не са мазохисти и обичат (както в мита за щраусите) да си заравят главата в пясъка. Което действително е по-лесния вариант, но пък ако изберем него се превръщаме в нечовеци. Защото както ми беше казал един приятел – човеци ни прави не щастието като такова, а постоянното му търсене.

Любовта няма нужда от ден за празник. Ако се чувствате по-щастливи и влюбени на определен ден и ви трябва повод, значи най-вероятно не знаете какво е любов. Ако плюшеното сърце или скъпите обеци ви карат да се чувствате специална колкото погледа и докосването на приятеля ви когато ви хваща за ръка, ако въобще имате нужда да има конкретен ден на който да си опразнувате чувствата – съмнявам се, че тези чувства са точно любов. Ако правите обичайните за този ден неща (или ви е мъчно защото няма с кого) просто защото другите ги правят, значи (аха!) сте комформисти. А комформизмът (в големи дози) винаги води до идиотизъм. Това е лесно да се види дори от хлапе като мен.

А аз, хлапето, предпочитам да откъсна или купя цвете на моето момиче просто защото е моето момиче и се надявам цветето да я усмихне. Пък и разбира се по-хубаво от нейната усмивка е само целувката, която ще последва.  Бих й купил и най-скъпите обувки, но не и ако тя ми каже “купи ми” (директно или заобиколно) и само ако знам, че по този начи не я купувам самата нея (тънък момент, има я тази тенденция при мен). И не бих очаквал нещо насреща. Аз ще знам, че насреща ще има достатъчно и то ще е там, в усмихнатите й очи. Останалото само ще последва. Ако не – значи не е моето момиче… а нечие друго, само че сме се припознали. А какво значение има датата на която правя жеста? Дреме ми дали е 14.02 или 31.09 стига за мен и нея да е празник – наш си. Толкова.

Та, в това да обичаш не може и няма как да има нужди, няма как да има кон за кобила или кокошка. В противен случай превръщате съществото насреща в лъскав душевен вибратор, доставящ оргазъм всеки път когато трябва. Като му се изстощи батерията – нов. Или ще караме без ток – не е същото, но пак бива. Ще свърши работа.

Заврете си шибаните сърчица, меченца, пчелички, сърнички, копидончета, стрелички, валентинки, чашки, бутилки и трифонзарезанки, барабар с техните пародии отзад. Или на друго място, където каквато и да е пенетрация ви се струва недопустима. Всяка година едно и също, не ви ли дотегна?

(не, не съм самотен и сдухан и да, имам си друга работа)

(май за първи път така си изливам душата в блога)

I bet people don’t do that in your country…

Колко си приличат хората всъщност.

Самата картина:

(e цъкни на нея де!)

Осъзнах колко сериозно съм се спънал след като имах превилегията да получа коментар от един много добър илюстратор – Стерлинг Хъндли.

Не ми се превежда за това ето направо историята на английски.

Аз обяснявам:

Well, I’m coming from a post-communist country, Bulgaria. Even though I was born in 1989, the year democracy came I can still clearly see what communism has done to my country and humanity in general. I like reading about the topic and there are some quite horrible consequences from the existence of the USSR itself.
I was provoked by the fact that the daughter of a communist and a murderer (who brutally killed one of Bulgaria’s greatest 20 century artists) – Irina Bokova was elected a Director-General of UNESCO because the Bulgarian president (also an “ex” communist) lobbied for her.
I was also provoked by the fact that today you can get arrested if you have a t-shirt with a swastika on it, but you can easily wear a t-shirt with Che Guevara or the USSR flag on it (and a lot of people do, unfortunately). People think of nazism as something worse compared to communism which is simply not true. Stalin actually killed more people than Hitler ever did (simply google “holodomor” just to get an idea), the first political mass murder was done by Lenin and friends, I can go on and on. So both regimes have very similar philosophies (they were actually allies for a few years before and during WWII) and are equally evil – thats what i’m trying to say.
The main symbol is the uniform the girl is wearing – in both Nazi Germany and communist countries the students had the same uniforms – white shirt, black skirt and a red tie.

И отговора на Стерлинг:

I’ve been busy with a number of things, but I wanted to reply to your work. One thing that we try to be on this site is candid, especially when someone posts work in the Critique forum. Please understand that my explanation comes from a place of trying to help you improve.

I personally believe that the way an image is painted, that is the technical application of medium, drawing, etc. serves a greater master- the message that it is trying to convey. This is especially true when the intent is communication of an idea, which is the case in your painting.

My visceral reaction to the work is to be offended . Reading your statement, you are clearly very moved by your rejection of Communism, its benefactors, and the affect that it has had on Germany and the Soviet Union. You have an immense amount to get across to your viewer, and it doesn’t seem to align with the way that you have depicted it.

I often find that the connection of disparate things can be bridged with a symbol. In this case, that common denominator is the uniform, as a symbol of conformity. In your problem solving, this is a good starting point. The fatal flaw in the staging and ideation behind this work, that would trump even a technically flawless painting, is in your depiction of the young girl in an overtly sexual pose.

First, A school girl references innocence, and certainly applies to a certain age of a child. This is very dangerous territory indeed.
Secondly, is the fact that this sexual act is self initiated, which is contrary to your message of force.
Third, less is more- I would encourage that you think in terms of indoctrination of a child into an ideology, the grouping of children, the loss of individual identity, or similar. This would be a more benign method of broaching a difficult topic, and ultimately would have a more sustained, more intense affect on a much broader audience than a painting that shocks, and immediately loses any chance of more intelligible scrutiny.

I’m sorry if my reaction is harsh. This would be my reaction to the painting if I was speaking directly to a friend. I look forward to seeing your growth from here.

Аз:

Well, what can I say..
The idea came to me so quickly and I didn’t think it through – I just started painting. Which sometimes I guess is not a bad thing, but when one wants to express something deep and want to make people think – I guess that well, thinking is a requirement

You really don’t have to apologize – the feedback is incredibly valuable to me. It showed me that I’m still immature, because I actually enjoyed seeing people getting “shocked” when looking at the flags and the masturbating girl (not suprisingly a lot of people think of masturbation as something that’s not to be exhibited in any way). But then again, I didn’t really provoke much thinking in the viewers about the main point of the painting. They just got confused.

So anyway, thank you very very much. I’ll probably add some more touches to the thing, call it finished and then years later will lough at it
I learned *a lot* on the technical side while painting it so it wasn’t a (complete) waste of time anyway.

Първата стъпка към това да пораснеш е да осъзнаеш колко си непораснал. Надявам се.

Сега за домашно – скици и брейнсторминг до безкрай за да намеря по-подходящ начин да изобразя идеята си.

***

Благодарая на Пейо за коментарите в първите дни на рисунката, които бяха още през октомври.

***

В главата ми имаше аргумент, че чрез мастурбацията мацката “цапа” знамената и съответно идеите които те символизират. Но след спорове със себе си и разговори с приятели стигнах до извода че всъщност това не е така. Женската мастурбация в никоя култура не се гледа като на нещо което, хм, цапа. Мастурбацията при мъжете е друго нещо, защото еакулацията е много по-силно изразена визуално. Но всъщност излиза че дори да нарисувам мъж който се празни върху знамена пак няма да има ефект, просто защото спермата в главите на хората е нещо което създава живот, нещо… “продуктивно”. Дори в западната култура. За това и гаджето ви по-скоро ще се навие да свършите върху нея отколкото да се изпишкате върху нея – едното е нещо което дава живот, другото е боклук.

(това със сигурност е един от малкото текстове писани някога които започват с размисли върху политически идеологии и приключват с разсъждения върху мастурбацията и как хората гледат на спермата и урината)

Извинете.